Музейната шефка на Средец към Борисов: Имайтe волята на княз Борис I! Премиерът: Ама той е бил жесток към опозицията си!
Реплика на печат на покръстителя княз Борис I Михаил получи премиерът от шефа на музея в Средец Красимира Костова
10 Април 2016, Неделя, 20:56 ч.
Автор: Иван КОЛЕВПремиерът за малко да произведе новината на деня - че иска да бутне сградата на Община Бургас заради камъните в нея
Реплика на печата на княз Борис I връчи на премиера Бойко Борисов шефката на музея в село Дебелт, община Средец, археологът Красимира Костова. Това се случи по време на днешното откриване на обновения музей в Дебелт (ВИЖ ПОДРОБНОСТИ). Експонатът е с изключителна стойност, подчерта Костова и се обърна към Борисов със следните думи: „Връчвам ви го тук – в Дебелт, защото предполагаме, че княз Борис I Михаил е покръстен тук. В северната част на реката се е намирал българският гарнизон, в южната – митницата, а дотук e стигал заливът. Тук е било византийското селище. Подготвихме Ви този подарък, за да имате волята на Борис I!”, заяви директорът на музея в Средец.
„Да, но той е бил много жесток към опозицията си!“, реплекира Борисов, явно визирайки начина, по който Борис I е потушил бунта на своите боляри, които са се възпротивили на масовото приемане на християнството. По исторически данни той е изклал стотици несъгласни да бъдат покръстени.
Премиерът днес бе в особено добро настроение и в типичния си стил за малко да произведе новината на деня – каза, че иска да бутне сградата на кметството на Община Бургас.
„Имам една дилема“, обърна се към журналистите Борисов и продължи: „Кметството в Бургас е построено с камъните от Дебелт. Сега ще видим дали ще го бутнем, за да върнем камъните тук!“, допълни той, но веднага уточни, че го казва с чувство за хумор. Сградата със седемте колони на площад „Атанас Сиреков“ в Бургас е една от градските забележителности и символ на институционализма.
Думите на Борисов бяха в контекста на амбициозния проект за възстановяването на първата християнска църква в България - тази в Плиска, която е частично разрушена, а камъните й са използвани за градеж на ж.п. гари. В момента държавата ги събира, за да възстанови храма в автентичния му вид.
Не е ясно откъде Борисов има исторически данни, че солидната сграда в центъра на Бургас, в която се намира кметството, е строена с камъни от древното византийско селище, което археолозите възстановяват край село Дебелт, намиращо се на 20 км от Бургас. Исторически факт е, че оттам започва най-големият военен вал в Европа, очертаващ границата на Българската държава с Византия - "Еркесията", изградена от огромни камъни, с които векове по-късно хората от околностите са използвали за строеж на домовете си и други сгради.
БТПП: Еднократният данък върху свръхпечалбите застрашава предвидимостта за бизнеса
Николай Димитров: Паметта на Светите братя Кирил и Методий е духовен ориентир за поколенията
Над 800 военни и полицаи издирват оцелели сред смазаните вагони в Испания
Небето над Москва почерня от дронове! 613 апарата атакуваха руската столица за една нощ
5 години и 6 месеца затвор за мъж от Добрич, хванат с половин килограм фентанил за над 30 000 евро
България остава последна в ЕС с еднакво ДДС! Предлагат данъкът да се връща на бедните
Сняг или дъжд в началото на ноември? Два водещи метеорологични модела дават различни прогнози за България
Тръмп готви нови удари срещу Иран, Пентагонът внезапно уволни главния военен стратег на САЩ
От руина до храм на изкуството: Галерия „Дечко Стоев“ в Поморие празнува 10 години
Трагедия край Монтана! Влак влачи 19-годишен младеж, той издъхна в болницата
Балканско квадринале на живописта представя ГХГ „Дечко Стоев“ в Поморие
Скандал в Румъния! Заподозряха българското правителство, че помага на Русия за атаките в Черно море
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.