Опъван ли е чадър над Волен Сидеров? Вижте триковете, с които прокуратурата пет години бавеше делата му

Източник: Вестник Капитал

"Трябваше да пресметнем дали бяхме готови да се поставим във времевата спирала на един такъв съдебен процес, защото тези процеси щяха да траят колкото и делото за летище Варна и едва ли щяха да приключат." Така главният прокурор Сотир Цацаров коментира наскоро решението на ръководената от него институция да сключи три споразумения с Волен Сидеров. Преди месец лидерът на "Атака" се призна за виновен и му беше наложено наказание пробация за три случая на хулиганство - от края на 2015 г. пред НАТФИЗ, сблъсъка от май 2013 г. пред служебния вход на парламента с журналист на СКАТ и от май 2011 г., когато Сидеров прекъсна тържество в Батак и излезе с депутатите на сцената, за да изнесе реч. От думите на Сотир Цацаров обществото би могло да остане с впечатлението, че прокуратура бързо-бързо си е свършила работата по делата на Сидеров, но те, видите ли, толкова много се бавят в съда, че е по-добре всъщност да се сключи споразумение, макар и при по-леко наказание, отколкото те да бъдат поставени във "времевата спирала".

Нещата са по-различни. Досъдебните производства срещу Волен Сидеров за деянията от 2011 и 2013 г. влязоха в съда съответно пет и три години след фактите. И то не за друго, а защото Сидеров беше ненужен за политическия пъзел, а и заради изцепките си в центъра на София от есента на 2015 г. беше станал вече нетърпимо дразнещ за всички. Случвалото се с тях през това време е нагледен пример за това как единната, централизирана и подчинена на главния прокурор институция може абсолютно безотчетно да си прави каквото си иска с делата срещу хората във власт - да образува или не, да спира или възобновява, да мотае, да прекратява или внася в съда. Всичко това - в зависимост от политическата конюнктура. Тази безконтролна власт позволява на държавното обвинение да създава зависимости и да шантажира.

С разрешение на съдиите, одобрили споразуменията на Сидеров, "Капитал" получи достъп до трите дела, по които лидерът на "Атака" се призна за виновен. Така успяхме да разберем какво точно е правила прокуратурата по разследванията през годините. От делата ясно се вижда, че те са се движили на различни скорости, извършвани са многократно едни и същи (често абсолютно ненужни) процесуално-следствени действия, като дори в някои моменти за дълъг период от време по делата не е правено абсолютно нищо.

Неизвестен извършител - лице с имунитет

През май 2011 г. Батак чества годишнината от Априлската епопея с концерт. По средата на концерта Волен Сидеров се качва на сцената, изтръгва кабелите, разбутва децата от танцовия състав към местното читалище и прекъсва церемонията, за да произнесе реч. В дните след събитието, което се появява по всички телевизии, в общината започват да валят писма и подписки от стотици възмутени граждани, които са препратени до главния прокурор. Оттам сигналът е препратен за проверка в районното полицейско управление в Пещера. Започва проверка, която продължава по-малко от половин година. Заключението на местните полицаи е, че са събрани достатъчно данни, че Волен Сидеров е извършил хулигански действия. Тъй като е депутат и има имунитет, преписката е изпратена до Софийската градска прокуратура (СГП), която единствено има мандат да разследва депутати.

В края на януари 2012 г., осем месеца след инцидента, прокурорът от СГП Румяна Арнаудова (която днес е говорител на Сотир Цацаров) образува наказателно производство, но не срещу Волен Сидеров, а срещу "неизвестен извършител - лице с имунитет".

Всъщност практиката да се образуват дела срещу "неизвестен извършител", при положение че извършителят е известен на всички, съществува от години. Когато делото е образувано срещу "неизвестен извършител", то не излиза в информационните системи при търсене на конкретно име и така някой може да бъде разследван, но по документи да се води "чист". Но тъй като има образувано дело, по него може да се събира информация и на разследвания да бъде подсказвано, че трябва да внимава, за да не бъде преобразувано срещу известен извършител.

Румяна Арнаудова възлага разследването на следовател от СГП. През април 2012 г. следователите Албена Ангелова и Ралица Дашева посещават Пещера, където в продължение на три дни разпитват десетки очевидци, полицаи и т.н., които без противоречия разказват това, което така или иначе е установено преди година.

От следствието пишат до всички големи телевизии да предоставят записи от инцидента. Прокуратурата иска записите с мотив да установи кои са лицата, които са излезли на сцената и са извършвали хулигански действия. И не само - държавното обвинение иска още доказателства, че Волен Сидеров е Волен Сидеров, а Павел Шопов е Павел Шопов, и поради тази причина назначава комплексна техническа и лицевоидентификационна експертиза, която да сравни снимките им в електронната система "Български документи за самоличност" с изображенията на видеото. Националният институт по криминалистика и криминология изготвя обширен доклад, който доказва, че Волен Сидеров от снимката е Волен Сидеров от клипа, както и че Павел Шопов от снимката е Павел Шопов от клипа. Но и това уточнение не е достатъчно. Назначена е и допълнителна комплексна техническа и лицевоидентификационна експертиза, като този път се иска сравняване със снимките на всички членове на парламентарната група на "Атака" с присъстващите на сцената.

Наблюдаващият разследването прокурор Румяна Арнаудова не е удовлетворена от събраната информация и иска да бъдат разпитани още кметът на града и неговият заместник, които да изяснят как е протекла организацията на концерта. Дадена е и друга задача - да бъдат установени и разпитани тайнствени лица с червени сака, които са присъствали на сцената, видно от видеото. И последната задача е изпълнена. Лицата с червените сака са установени - това са музикантите от група "Канарите", които са разпитани и потвърждават разказите на местните жители за случилото се на сцената. Това безсмислено действие е едно от многото подобни, които имат явна цел - мотаене на делото между прокуратура, следствие и полиция.

В началото на 2014 г., близо три години след събитията, делото срещу "неизвестен извършител - лице с имунитет" вече е набъбнало до четири тома. Единственото нещо, което липсва в него, са разпитите на депутатите от "Атака" и Волен Сидеров - нещо, което следствието се готви да направи от средата на 2012 г., видно от справките по делото.

За около месец следовател Ангелова успява да призове близо дузина народни представители, а за през следващите пет месеца и да ги разпита.

След като правителството на Пламен Орешарски пада от власт, златният пръст на лидера на "Атака" не е необходим. На 30 септември 2014 г. новият наблюдаващ прокурор (Румяна Арнаудова е повишена като говорител на Сотир Цацаров) Радка Стоянова спира разследването, тъй като са събрани достатъчно доказателства, че именно Волен Сидеров е човекът, прекъснал събитието в Батак през пролетта на 2011 г., но тъй като има имунитет, няма как да бъде привлечен като обвиняем. Минават три месеца, докато бъде изготвено предложение до главния прокурор за снемане имунитета на Волен Сидеров. Сотир Цацаров разпорежда по искането да бъде изготвено становище от отдел "Специализиран" във Върховната касационна прокуратура. Заключението е, че по делото има още работа. Главният прокурор се съгласява с това становище и връща делото.

На базата на резолюцията на главния прокурор след един месец - в средата на януари, Митко Димитров от Софийската апелативна прокуратура отменя постановлението, с което делото е спряно, и дава указание да се изпълнят предложенията в становището на отдел "Специализиран". Още тогава делото е разпределено на обвинителя от СГП Димитър Петров (който води голям брой ключови дела - срещу Ченалова, проверката "Яневагейт", делото "Червей" и др.). Избран е и нов следовател. В следващите шест месеца не се случва нищо, като чак на 30 юли 2015 г. той възобновява разследването. Минават нови два месеца, през които не е извършено нито едно следствено действие.

И така до 12 октомври 2015 г., или два дни след инцидента пред НАТФИЗ, когато началникът на СГП Христо Динев издава разпореждане, с което изрично възлага на стария следовател Ангелова да поеме случая, като заобикаля системата за случен избор. Мотивът - тя познава добре делото. Волен Сидеров вече е ненужен и прокуратурата видимо се активизира по делото срещу него. В края на годината имунитетът му е свален и той е привлечен като обвиняем. Вече нито главният прокурор, нито подчинените му смятат, че по разследването има още много работа, каквото е било становището им година по-рано. А това доказва, че всички указания и връщания за допълнителни разпити, експертизи и т.н. са имали една-единствена цел - тупане на топката.

Равносметката показва, че от събитията в Батак до обвиняването на Сидеров делото престоява в държавното обвинение почти пет години, като сумарно близо осем месеца по него не се прави абсолютно нищо, а през останалото време се симулира дейност с безсмислени в повечето случаи задачи. През това време Сидеров е патерица на ГЕРБ, а след това крепи и кворума на кабинета "Орешарски".

Делото "Извините се, бе"

Именно от първите дни на кабинета на Орешарски, който се държеше на власт дълго време благодарение на Волен Сидеров, датира и второто дело срещу него. На 21 май 2013 г. пред служебния вход на парламента той напада репортера на телевизия СКАТ (собственост на опонента му Валери Симеонов) Теодор Ангелов и полицай, дошъл да се притече на помощ. Скандалът придобива публичност с репликата "Извини се, бе" заради агресивното настояване от лидера на "Атака" към репортера да се извини заради критиките на СКАТ към партията.

Още в деня на инцидента започва вътрешна проверка в "Специализирани полицейски сили" към СДВР, която трябва да изясни дали полицаят, притекъл се на помощ, е нарушил правомощията си. Тя приключва за по-малко от 10 дни, като са събрани над 50 страници доказателства - длъжностни характеристики, справки за разстановката на силите в деня на инцидента, обяснения на свидетелите. Заключението е, че полицаят не е извършил нарушение.

Проверка започва и в прокуратурата. Две седмици след инцидента наблюдаващият преписката прокурор Иван Аврамов (който работеше и по делото за печатницата в Костинброд) снема обяснения от репортера, а пет дни по-късно - на 10 юни 2013 г., и от полицая. След още четири дни - на 14 юни, той възлага проверката на ДАНС, като разпорежда да бъдат разпитани замесените и да бъдат изискани видеозаписите от три телевизии и камерите на НСО. На председателя на ДАНС Владимир Писанчев е необходима една седмица, за да изготви писмото до телевизиите и да го изпрати. Отговорите пристигат само за няколко дни.

На 3 юли 2013 г. Иван Аврамов удължава срока на проверката в ДАНС с 30 дни. Това е първият знак, че първоначалната инерция по случая очевидно е загубена - нещо, което се вижда и с движението на преписката в ДАНС. Тя е получена още на следващия ден в агенцията, но на директора на правния отдел, на който незнайно защо е разпределена, отнема пет дни, за да се сети да я препрати на Специализирана дирекция "Т". Но проверката не започва и след това. Следват три резолюции, с които преписката е разпределяна на различни служители, като минава седмица, докато попадне при агента, който ще поеме казуса. Между другото "Т" от името на дирекцията означава "Терор"... Можем само да се надяваме, че по дела за тероризъм преписките се придвижват една идея по-бързо.

Минава още седмица, преди ДАНС да започват да призовават и снемат обяснения от свидетелите - процес, който продължава няколко седмици.

Три месеца след инцидента председателят на ДАНС Владимир Писанчев пише писмо до Волен Сидеров, с което го кани любезно да представи писмено своята версия за събитията, като изпрати изложението си до 20 дни. Ако има нужда от повече информация, пише Писанчев, нека се обади на агент Нейков. Тук се вижда ясно двойният стандарт - останалите свидетели са призовавани в агенцията, където са пишели пред агент собственоръчно обяснения, докато Сидеров е поканен лично от председателя. Естествено отговор от Сидеров не пристига. Какво се случва през следващия месец с проверката не е ясно от документите, защото липсват данни за извършени каквито и да било действия. И тук делото претърпява неочакван обрат. Наблюдаващия прокурор Иван Аврамов взима изненадващото решение да обедини преписката с друга - за сблъсък на Волен Сидеров и депутати от "Атака" с екип на СКАТ в Бургас, случил се два месеца след събитията в парламента.

През следващите три месеца с делото не се случва нищо. Следващият документ е от началото на 2014 г. и от него става ясно, че проверката е стигнала до отдел "Специализиран" към Върховната касационна прокуратура. Делото се намира там най-вероятно защото Цацаров беше заявил публично, след инцидента на Летище "Варна", че е разпоредил проверка на всички преписки, свързани със Сидеров.

Прокурор Аксиния Матосян, на която е възложена проверката на проверката, изготвя доклад до зам. главния прокурор Борислав Сарафов, че обединяването на двете преписки - за инцидента пред парламента и този в Бургас, е неправилно.

Борислав Сарафов явно не може да вземе решение сам и слага върху доклада резолюция, с която го препраща до Сотир Цацаров: "Оставям Ви на Ваш доклад по отношение на проверки, водени срещу Волен Сидеров." Явно комуникацията между главния прокурор и неговия заместник към този момент е влошена, защото Цацаров също отговаря с резолюция: "Считам, че становището на Матосян е основателно. Ваше мнение?" Следва нова резолюция от Сарафов, който вече е размислил и излага пред началника си мнението, че и той е съгласен и обединението на преписките "основателно" е квалифицирано като необосновано.

Минават нови три седмици, за да се върне преписката при наблюдаващия прокурор Иван Аврамов, който чинно отделя двете дела. На 12 и 25 февруари той изготвя предложения до Сотир Цацаров за снемане имунитета на Волен Сидеров. Върху тях няма нито резолюции, нито данни кога и дали са пристигнали при ръководителя на държавното обвинение.

На 17 март 2014 г. по делото вече има нов наблюдаващ прокурор - Димитър Петров от СГП. Той издава постановление, с което възлага проверка на ДАНС и което на практика повтаря задачи, поставени 10 месеца по-рано - да се снемат обяснения от Волен Сидеров, да се изиска медицинска документация за журналиста от СКАТ, да се анализират кадрите и като цяло "да се установи фактическата обстановка".

След 11 дни Димитър Петров се сеща, че указанията му са били непълни, и дава нова задача на ДАНС - да се изиска длъжностна характеристика, от която да е видно, че полицаят, притекъл се на помощ на репортера от СКАТ пред парламента, действително е полицай. Всъщност подробни доказателства за това присъстват по делото още от самото начало.

Следващите три месеца проверката явно не върви, защото на 25 юни 2014 г. прокурор Петров издава нови указания до ДАНС, с които разпорежда да се снемат обяснения от журналистите от Тв7 и bTV, свидетели на инцидента, и да се направи опит Волен Сидеров да бъде призован. Тези указания пътуват десет дни от Съдебната палата до централата на агенцията на бул. "Черни връх".

На 26 август 2014 г. агентите на ДАНС започват работа и за пореден път снемат обяснения от очевидци на сблъсъка, от който вече е минала повече от година. Точно след два месеца от агенцията изготвят страничка и половина справка до прокуратурата за извършеното по време на проверката. В нея те обясняват, че е изминало много време и част от очевидците вече не помнят, но пък пострадалият репортер разказва подробно за случката (всъщност той е дал подробни обяснения пред прокурор още преди година и половина), а Волен Сидеров пак не е отговорил.

През следващата една година по делото не се случва нищо. Нито един разпит, нито друго действие. И така до 16 октомври 2015 г., около седмица след първия сблъсък на Сидеров пред НАТФИЗ. На базата на събраните преди година и половина доказателства Димитър Петров изведнъж открива достатъчно данни, за да образува досъдебно производство срещу Волен Сидеров. Нещо повече - той дори решава лично да извърши действията по разследването и за по-малко от седмица (средното време, в което една преписка обикаля етажите в ДАНС) разпитва всички очевидци. На 22 октомври 2015 г., когато е нахлуването на Сидеров в НАТФИЗ, Петров спира делото заради имунитета на Сидеров и изготвя предложение до Сотир Цацаров за свалянето му. След три седмици делото е възобновено, а през целия януари наблюдаващият прокурор лично разпитва свидетелите пред съдия, за да приключи делото и привлече като обвиняем Сидеров. И така три години след събитията делото влиза в съда. На практика само за няколко месеца един прокурор, без да ангажира ДАНС и да пише безсмислени писма, сам успява да реши цялото дело. Малката разлика е, че този път прокурорският чадър над Сидеров е свален.

Двойните стандарти на прокуратурата се виждат много ясно и при съпоставянето с третото дело - за нахлуването в НАТФИЗ, когато държавното обвинение вече беше свалило чадъра над Сидеров, а управляващите нямаха нужда от него. В деня на инцидента са разпитани 42-ма свидетели и е направено разпознаване, а от деянието до привличането на Сидеров като обвиняем минава по-малко от един месец. В смисъл - не става дума за липса на капацитет, а за злоумишлено бездействие.