"Сестри Палавееви" възбуждат скептичния ум на бургазлии

„Сестри Палавееви” - спектакълът на Пловдивския драматичен театър, който преди дни гостува премиерно в столицата, е истинско удоволствие за скептично настроения ум, който винаги е готов за подбив и подлага на съмнение всевъзможните идеологически екзалтации, заблуди и клишета, независимо от посоката, от която ни ги налагат.

Точно такъв – интелигентен и ироничен, е погледът към недалечната ни история на създателите на представлението – белетриста Алек Попов, написал едноименния пародиен партизански роман, и неговата съавторка в драматургията Деляна Манева, както и на постановчика Елена Панайотова. Умен и многопластов текст, режисьорски театър от висока класа и великолепен актьорски ансамбъл начело с новото попълнение в Драмата Добрин Досев като обучения в СССР партизански командир Медвед – при това положение общата номинация „Икар” за дебют на талантливите млади актриси Боряна Братоева и Мила Люцканова като близначките Кара и Яра Палавееви, ни се струва крайно недостатъчна. Но пък кой ли обръща внимание на номинации. Важното е, че (по Маркс) човечеството се разделя със своето минало, смеейки се, а представлението е забавна и мъдра стъпка към осмисляне на незараснала вече над 25 години рана в българското масово съзнание.

Спектакълът „Сестри Палавееви”, наречен от екипа партизански комикс, е и мащабно сатирично платно на епохата на Втората световна и след нея, когато две наивни момичета идеалистки от богато семейство в търсене на смисъла с главно „с” излизат „в шумата”, а военният преврат на 9 септември и последвалата Студена война ги запращат от двете страни на Желязната завеса. Голямата история, в чийто вихър попадат малките хора, на сцената е пречупена през низ от симулативни действия: в нашето посолство в Лондон някои плачат за смъртта на Сталин с изкуствени сълзи, предизвикани с капки за очи, а в дългото партизанско всекидневие (ретроспекция, която обхваща по-голяма част от спектакъла) бойците само тренировъчно се мятат, нападат, взривяват складове, изтеглят се и т.н. Изобщо нелегалната борба се оказва, с извинение, голяма чекия, а масовият бум на мастурбация, предизвикан от девойките, се идеологизира и политизира.

Фалшив е и героичният патос на есесовския капитан Нощ, приземяван от полицейския шеф (отлични Венелин Методиев и Симеон Алексиев). Предателствата и от двете страни на барикадата обаче са реални. Моментът на истината идва със „завета” на смъртно ранения Медвед, когато персонажът на Досев разкрива на Палавееви, че в Съветския съюз няма тръба със сладолед, която да стигне до Враца, а само… лед, концлагери и репресии. И поставя сестрите в ситуация на неминуем избор.

ПРЕМИЕРАТА НА ПОСТАНОВКАТА ЩЕ БЪДЕ  на  20 април от 19ч. НА СЦЕНАТА НА ОПЕРАТА
БИЛЕТИ НА КАСАТА НА ОПЕРАТА И НА ТЕЛ.:0894/898-098