Носителят на “Кристалния глобус” Радо Янков прескачал с борда москвича на вуйчо си

Източник: "24 часа"

“Въпреки че съм рейсър, дисциплините ни са такива, че сме едва ли не като алпийски скиори. Мисленето, подготовката, спусканията, трудът - всичко ни е близо до тяхното”, казва Радослав Янков. Преди седмица той спечели “Кристалния глобус” в паралелните дисциплини в сноуборда.

Младият спортист се дразни от общите квалификации за сноубордистите като за раздърпани въздухари. Ядосва се и като чува вечните упреци.

“Не мога да се оплача, че държавата не ми е помагала. Винаги е заставала зад мен - и за екипировка, и за пътувания, каквото съм поискал - съм получил. Просто възможностите ни са по-малки от тези на Австрия, Германия и Италия”, казва шампионът.

Спомня си, че е бил луда глава от малък. Затова и Дивия като прякор не му е случаен. Един от “дивите” му спомени е прескок на москвич.

“Беше навалял хубав сняг. Старият москвич на вуйчо бе покрит целият. Реших да го прескоча с борда, както е паркиран на стръмното на улицата. Сложихме сняг с братовчед ми пред колата - колата и аз оцеляхме”, разказва Радо.

“Скачал съм в заснежени дерета, правех какво ли не, не му мислех много. Това, разбира се, ми помага в състезанията сега, където напрежението и адреналинът са много високи. Не е лесно да се кара с толкова висока скорост”, казва Радо и признава, че тия лудории са отминали.

Стигал е шеметните

120 км/ч на права

отсечка с борда

Иначе в гигантския слалом в състезания най-високата скорост, с която се преминава покрай вратичките, е около 50 км.

“Непосредствено преди спускането по трасето се стремя да не мисля за нищо. Нито как ще спечеля, нито как ще загубя. Умът ми е зает само със сегашния момент. Фокусирам се. Карането е най-важно за мен и се стремя до самия финал да съм напълно концентриран. Не съм фаталист, но винаги преди да се кача на борда за спускане, сядам за минутка, това ми е правило”, разказва Радослав.

Освен “лудите” изпълнения за баланс и ориентация покрай препятствията му помага и шофирането.

“Аз съм роден в планината и когато карам кола, се взирам непрекъснато в ограничителните линии на пътя и осевата линия покрай завоите. Това, че съм планински шофьор, ми помага много”, признава Радо.

Обича да кара и мотор. С първата си голяма премия като спортист в паралелния слалом във Вал Маленко през 2008 г. и в гигантския през 2009 г. в Нагано си купил кросмотор “Ямаха”. Преди него имал “Хонда” и бръмчал из баирите над града.

Същото лято се явил и

спечелил дори

състезание край

Рудозем с

кросмотора

Сега обаче не би го направил, за да не стане беля, която да го лиши от участия и форма.

“Пълният пл. “Олимпийски” в Чепеларе много ме задължава. Виждал съм го пълен и друг път - когато Катя Дафовска спечели златния олимпийски медал в Нагано и на празника на града 24 май. Сега обаче се напълни само заради мен, което е хем трогващо, хем натоварва с очаквания”, казва спортистът. Макар и малко градче, Чепеларе има един от най-красивите и големи площади. Той е с площ 10 дка и е оформен с олимпийския знак.

Чепеларци се гордеят, че имат още една голяма звезда. Белег за популярността му е, че за дни профилът му във фейсбук блокирал.

“По 200-300 покани

за приятелства

получавам за ден

от България и цял свят на всякакви езици. Най-много ме трогва, когато непознати хора ме прегръщат искрено на улицата. Знам, че съм им доставил радост, а това не се забравя”, казва шампионът.

Когато започнал тренировки при местния треньор Васил Милчев, бил само на 8 г. Тогава нямало достатъчна екипировка, тъй като сноубордът тепърва навлизал у нас.

В клуба в Чепеларе, където започнал с още 16 деца, е имало 1 сноуборд и трябвало да се редуват на него с останалите. Въртели си и обувките, които били скиорски, а не специални.

Карали на една малка писта в града. На следващата година вече ги качили да се спускат на пистите над града “Мечи чал”. По-късно децата сами си осигурявали екипите, но местната фабрика за ски пуснала в производство и сноубордове и започнала да снабдява хлапаците безплатно.

“Радо беше много упорит и работлив, това му помогна да израсне като голям състезател”, казва първият му треньор Милчев. От всички в тогавашния отбор “Орион”, а след това “Амер спортс”, професионалист станал само Радо.

Завършва средното си образование в Чепеларе като национален състезател и от непрекъснатите пътувания по света има малко време да учи.

“Понеже ме нямаше цяла зима, учителите много ми помагаха и благодарение на тях завърших класовете успешно”, казва Радо. Той вече е завършил Националната спортна академия специалност “Сноуборд” и през май ще се яви на държавни изпити.

По думите му в Чепеларе всъщност в момента

има няколко отлични

сноубордисти на

възраст от 20 до 22 г.,

но просто само той се е отдал изцяло на зимния спорт.

“Имам приятел, който кара перфектно, но му харесва медицината, не е фокусиран 100% в сноуборда”, казва Радо. Според него пълното отдаване и фокус върху това, което правиш, заедно с упоритостта и труда са формулата за успех.

“От началото на годината съм гледал едва два филма. Личният и професионалният ми живот са едно цяло, така че за мен желанията ми са само да съм здрав”, казва шампионът.

Това, за което не му остава време в състезателните периоди, е да кара в мек сняг, което много обича.

Заради липсата на

условия у нас Радо

се подготвя в чужбина

Преди да замине обаче, има месеци тежка физическа подготовка у нас, която започва в края на пролетта.

Първо прави дълги преходи пеша и с колело до 30 км за издръжливост из баирите. Следват упражнения за сила с щанги и други натоваравния.

Третият етап е тренировки за баланс с ходене по въже, каране на колело на една гума и задържане върху специална топка с отворени и затворени очи. На по-късен етап тренира с маунтинборд по неравни повърхности на открито и с лонгборд.

“В сноуборда има специфични изисквания, които у нас ги няма. Например конкурентоспособен спаринг-партньор. От миналата година в по-голямата част от времето тренирам с французина Силван Дюфур, който е двукратен световен вицешампион, както и с национали на Южна Корея”, разкрива спортистът.

Познава се и общува с почти всички елитни състезатели. Най-близък е обаче със Силван Дюфур, с когото излизат често на вечеря по време на лагери и състезания, а сега предстои Радо да му гостува във Франция.

За тренировките проблем е да има налична писта. Най-ранната му тренировка заради възможност за писта е била в 6 ч на туристическа писта в Германия. Тренирал е рано сутрин и в Пампорово. За да го прави през деня, трябва да се затвори пистата за туристи.

Държави като Германия и Словения много бързо реагират да разширяват и отварят паралелни писти до състезателните за тренировки, покрай все по-голямата популярност на сноуборда. Според първия му треньор Милчев сноубордът в началото не е бил атрактивен.

“Когато започнахме с Радо, сноубордът не беше развит, но така стана, че изпревари и биатлона, и ските. В момента казват, че има повече сноубордисти по пистите, привлича ги свободата на движение. Сноубордът дава възможност повече неща - ротации, през гората може да караш, има адреналин, завладява те. Като се качиш един път, не можеш да слезеш от борда”, обяснява Милчев.

Според него Радо, освен че е суперпрофесионалист, има и екипировка на световно ниво. През този сезон той кара с нов борд, произведен специално в Швейцария, съобразен с височината му и теглото. При направата на прототипа

голяма помощ му

оказал бащата на

Сани Жекова - Виктор

“Винаги съм карал с добри бордове, но този ми е по мярка и съм благодарен на федерацията по ски. Тя ми оказва пълно съдействие по екипировка и обезпечаване на пътуванията”, казва Янков.

В момента от всички държави с претенции в сноуборда българският екип е най-малкият - Радо като състезател и треньора му Георги Атанасов, с когото са заедно след олимпиадата във Ванкувър.

Когато са на лагери в много скъпи курорти, двамата наемат апартамент и сами се грижат за храната.

“Готвил съм всякакви манджи, но като че ли най-добре ми се получава пицата. Сам си правям тестото и го точа, а пицата след това става страшно вкусна. Много ми липсват готвени храни - пиле с ориз, мусака и родопски пататник”, усмихва се Радо.