Дъщерята на акад. Чудомир Начев е в топ 8 на жените архитекти в света

Източник: 24 часа

“Не знам дали аз избрах архитектурата или тя мен. Влюбена съм в професията си”, казва архитект Адриана Начева. От години тя работи в Лондон. През 2014 г. дъщерята на покойния акад. Чудомир Начев печели наградата на Architect's Journal и е в топ 8 на най-влиятелните жени архитекти в света.

От малка рисувала сгради. Чичо ѝ, който бил архитект в Париж, ѝ пишел писма. Разказвал за театър, балет и изложби. “Мислех, че архитектурата ми отваря такъв свят. Харесваше ми, че целият живот и целият свят ще са част от професията ми. Ако избера друго, ще съм откъсната - медицината и правото са тесни специалности. В архитектурата също е така, но

има и една

усмивка към света

Интересите на архитекта трябва да бъдат прехвърлени в това колко висока да бъде една стена, какъв цвят, каква форма. Прехвърляш всичко, което знаеш за себе си, за клиента и света в това решение”, казва арх. Начева.

Смята, че най-важното е свободата и родителите ѝ не са я насочвали към медицината например. “Баща ми беше човек на свободата. Творец. Смяташе, че всеки е такъв. Трябва да намериш това, което ти носи удоволствие. Ако не изразяваш себе си чрез работата си, няма смисъл. Може да рисуваш, да лекуваш, да пишеш, да изчисляваш, да подреждаш. Разбирам счетоводителите, които правят сметки и се радват, когато им излиза балансът. Но като погледна цифри, ми прилошава. Представяте ли си да знаеш какво се случва в тялото ти, което е едно чудо, ако знаеш всичко за него и променяш живота на хората, лекуваш болести... Това е невероятно, но не мога да гледам кръв. Или адвокат - колко велико е да знаеш законите, да решаваш нечия съдба. Страхотно е, но трябва да те влече. Тогава ти върви”, смята арх. Начева.

От 15 г. има фирма в Лондон - Groves Natcheva Architects. Прави къщи, офиси, магазини. Досега фокусът е бил Англия, защото държи да контролира лично строителството. Вече има проекти в Бразилия.

Казва, че прави домове, а не просто проекти. “Трябва да разбера какво иска клиентът. Правя архитектурен портрет на моя клиент. Строим това, което той е, което иска да бъде и ще стане. Има минало, бъдеще и настояще. Затова е много важно да знам всичко. Винаги питам какво става, когато се събудят. Какво е първото нещо, което искат да видят. Дали обичат да е тъмно, или светло. Дали влизат в кухнята, вземат душ, или сядат пред телевизора. Някои клиенти казват, че това са много интимни въпроси. Отговарям, че дори не сме започнали и ще знам всичко. Иначе не мога да работя. По-късно те се връщат и казват, че всичко е направено точно както са го искали. Това е психологически процес - да разбера какво искат. Съвсем различно е, когато правя магазин например, концепцията е по-обща”, разказва арх. Начева.

Не се ограничава само с визията на жилището, а прави целия дизайн - къщата, басейна, мебелите и дори дръжките на вратите. “Те са много важни.

Като здрависване -

сградата ти казва

“здравей”

Това е първият контакт с нея”, обяснява една от най-успешните жени архитекти.

Веднъж клиент ѝ казал, че не знае какво иска. Определила му среща, отишла с 200 страници снимки на интериори и под всяка написала “да”, “не” и “може би”. “Върнах се с библия - това мрази, а това харесва”, смее се арх. Начева. Правила е домовете и на световноизвестни личности, но не казва имена - дискретността е важна за проефисята ѝ.

Въпреки че прави много скици на ръка, за да видят всичко клиентите, смята, че не е достатъчно. Снимките също не са решение. “Окото не вижда така. Много проекти се правят, за да изглеждат добре на снимка и се показват на клиентите. Но връзката как изглежда къщата на снимка и как ти ще се чувстваш в нея не е директна. Трябва да влезеш, да видиш как влиза слънцето, да пиеш кафе. Често това не може да се случи. Затова е по-честно да направиш филм. Не документален, а игрален, за да те вкара емоционално. Жена тича, кара се с мъжа си, звъни по телефона. Гледаш действието, но попиваш архитектурата. Архитектурата е сцена за живот. Не сме скулптори или художници. Тя е на второ ниво. Животът е най-важното”, убедена е арх. Начева. Затова направила 15-минутен филм - “Черен лед”, сниман в апартамента на неин клиент. Иска да направи още 3-4. “Всичко е докосване до душата на клиента”, смята арх. Начева.

За наградата казва, че, като ѝ се обадили да я питат дали приема номинацията,

помислила, че

някой се шегува

Всяка от осемте е посочена от друг архитект, а номинациите са анонимни. Арх. Начева и досега не знае кой я е номинирал. Другите 7 жени били с 10 г. по-възрастни и имали мащабни фирми. “95% от архитектите в Англия имат малки фирми като моята. Правят къщи и апартаменти, не грамадни проекти. Останалите са звездите, които строят обществени сгради. Приех наградата като представител на жените, които работят неща, които не се виждат от всички, но правят живота на клиентите по-добър всеки ден”, обяснява арх. Начева.

Казва, че архитектурата е трудна професия. Учиш 7 г., после поне 5 г. стажуваш и чак ставаш творец. “Архитектурата е майсторство, но има наука и философия. За да си добър, трябва да измислиш един дизайн, да го построиш, да го видиш и да се върнеш на рисунките. Процесът е от рисунките до строителната площадка и обратно”, обяснява арх. Начева. Това е и една от причините за малкото жени в професията, понеже израстването не върви с женското развитие. Това са годините за създаване на семейство.

“Няма как да си добър, ако работиш само по 2 часа на ден. Както Микеланджело е рисувал всеки ден и е казвал, че ако пропусне един, ръката му почва да забравя. Не е тесен фокус както ако търгуваш на фондовата борса. Това е творчество, което изисква грижа. Когато една жена прави дом, трябва да се вложи същата енергия в семейството. Това е първият конфликт и той е истински. Много жени се откъсват от играта, защото животът трябва да се живее”, смята арх. Начева. Самата индустрия също е много мъжка. “Когато една жена архитект се яви на обект, трябва да е 3 пъти по-добра, защото иначе не те вземат насериозно. На обектите имам по 70 работници и те трябва да преодолеят идеята, че някакво момиченце ще им казва какво да правят. Не съм момиченце, а архитект. Не трябва изобщо да има разлика дали съм мъж, или жена, но това са векове от настроения и човешки същества, които имат мнение”, споделя арх. Начева. Убедена е, че

жените са чудесни

архитекти, защото

са емоционални

Води ги идеята как човек ще се чувства, когато влезе в сградата, а не как тя ще изглежда.

Още чака предложение за първия обект, който да направи тук. Иска да е хотел, защото ще е различно. Вижда го като покана към гостите не само да спят в една стая, но и да бъдат някой друг за кратко.

На въпрос дали би се върнала в София, отговаря, че човек не е нужно да живее само на едно място. “Чувствам се българка. Това не зависи от мястото, на което живея. Отраснала съм в София, тук съм имала най-хубавите моменти, първата ми любов”, казва арх. Начева. Тя беше модератор на дебата между кандидатите за главен архитект на София. На въпрос защо се е съгласила да помогне, казва, че не е имало вариант да каже “не”. “Имам квалификацията, възможността и желанието. Абсолютно безпристрастна съм, защото отдавна живея в чужбина. А и много обичам София”, обяснява архитектката.