Христо Проданов – първият българин, покорил върха на света

Ако сте прочели последната статия от рубриката „Успехите на България“ на bulgarianhistory.org, вече знаете за престижното място, което е отредено на България в световния алпинизъм. Макар и това да става ясно от публикациите ни досега, подобно заключение просто не може да бъде напълно точно без историята на големия алпинист Христо Проданов – първия българин, изкачил най-високия връх в света.

Роден на 24 февруари 1943 г. в Карлово, той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст предприема продължителен поход из Стара планина със своя братовчед и от този момент насетне животът му е белязан от огромната обич към планината. Година по-късно среща случайно на улицата двама алпинисти, които толкова го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, освен да отдаде живота си на това занимание. Настрана от голямата любов към планината, той завършва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „Кремиковци“. Въпреки това Христо винаги следва своето влечение към алпинизма и през 1961 г. завършва Централната планинарска школа „Мальовица“.

През дългите си години като алпинист Христо Проданов извършва много експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при изключително тежки условия. Поставя редица рекорди. Неведнъж е на косъм от смъртта. Претърпява травми, загуба на пръсти на краката вследствие на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 г. Тогава Христо изкачва сам върха Лхотце  (8516 м) и  става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.

Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 г. три седемхилядни върха в планинския масив Памир в рамките на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са само малка част от големите успехи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е списъкът с постиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да достигне абсолютния връх, най-високото място на света!

Това желание го кара през 1984 г. да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април  Христо се изкачва към върха без кислород, като минава през западния склон, наречен още „Жестокия склон“, заради трудната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е намерена от Николай Петков на 9 май). Слиза по тъмно, по собствените си стъпки – нещо, което нито един алпинист в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се буря принуждава Христо да бивакува на открито, на височина около 8700 м. В “Зоната на смъртта”, без кислород, е на 20, 21  и до последния си дъх на 22 април 1984 г. Първият български алпинист, изкачил се на Еверест – сам и без кислород, остава завинаги на тази височина. Христо Проданов е 155-ият алпинист, стигнал покрива на света.

По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).

Друг българин – големият алпинист Людмил Янков, жертва своето собствено изкачване на Еверест, за да опита да намери Христо. Въпреки усилията си – преодолява 1330 м денивелация на „един дъх“, Янков не успява да намери своя другар и е принуден да прекрати търсенето. Тялото на Христо Проданов така и не е открито.

Така храбрият български алпинист губи живота си в следването на своето призвание. Макар и тялото му да остава завинаги в планината, днес ние помним впечатляващите му дела и се възхищаваме на неговата храброст и умения!