ДПС е в най-тежката си криза – само Доган може да я овладее! Ще трябва да се реже „живо месо”...

Автор: Лъчезар Лисицов, снимка: БГНЕС



Тома Биков е роден в Бургас преди 36 години. Бивш актьор, по-късно станал популярен като журналист. Той е автор и на книгата „Досието на Доган”. В момента е съветник на вицепремиера и вътрешен министър Румяна Бъчварова.


- Г-н Биков, бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай каза, че партията ще се разпадне до следващите парламентарни избори. Съгласен ли сте с такава теза?
- Аз не бих се наел да прогнозирам толкова времево такова нещо. Факт е, че ДПС е в най-тежката криза, в която се е намирало някога. Дали ще се разпадне – е рано да се каже. Там очевидно ще протече трансформация – първите етапи от нея започнаха с отстраняването на Местан и ще продължи до Конгреса на ДПС, когато ще видим кой ще бъде новият лидер на партията. Може би това е едно от нещата, които ще предопределят бъдещето на ДПС.

- Ахмед Доган ще може ли да намери подходящ наследник на Местан?
- Аз по-скоро го разглеждам като тенденция. Там има два вида тенденции – едната е към отваряне към политическата система,  другата е – затваряне в себе си. И профилът на бъдещия председател ще зададе и посоката, към която се е ориентирал и самият Доган. В момента ДПС има изключително тежък проблем с имиджа си. Фактът, че никой не иска да разговаря с тази партия и да я покани официално в управлението на страната, говори за това. Там има политици, които биха могли да зададат един по-добър образ на „Движението за права и свободи”. Но това, което съм твърдял винаги, е, че за да може да изчисти образа си, ДПС трябва да реже „живо месо” от себе си – нещо, което те не бяха готови да правят допреди смяната на Местан. В следващите месеци предстои да разберем дали вече имат такава готовност.

- Може ли да кажем, че такова „живо месо” е Делян Пеевски? Ще наблюдаваме ли откъсване на Пеевски от партията?
- Това е техен, вътрешно-партиен въпрос. Пеевски безспорно е един от символите на ДПС в момента. Не мисля, че само с него се изчерпва тази тенденция. Както виждате, процесите са доста динамични, така че може да се очаква всичко.

- А очаквате ли Доган  да излезе от „сарая”, за да овладее кризата?
- Мисля, че той е единственият човек в ДПС, който би могъл да направи това. Публична тайна е, че в самото ДПС има много вътрешни противоречия. Най-яркият пример за това е ситуацията в Кърджали, където вече три-четири месеца не са в състояние да изберат председател на Общинския съвет, въпреки че имат пълно мнозинство. А това все пак е най-силната и знакова структура на ДПС. Така че тези процеси може би могат да бъдат овладени само от Доган, което обаче може би също не е чак толкова сигурно – дали и самият той е в състояние да консолидира ДПС по начина, по който го правеше през последните години.

- Случаят с Октай Енимехмедов има ли ключово значение за ДПС – най-вече с изваждането на Ахмед Доган от видимата политика?
- Не, той имаше по-скоро символно значение за журналистите и коментаторите. Иначе не мисля, че то е отключило някакви сериозни процеси в ДПС. По-скоро помрачи официалното оттегляне на Доган от председателския пост в партията.

- Прави ли са тези, които казват, че ДПС е проруска партия, или това е пресилено?
- Каквото и да кажа, би било спекулативно. Със сигурност ДПС през последните 25 години не е била в много силен контакт с Турция. Това беше ясно много преди сегашния конфликт между ДПС и Република Турция. Самият Ахмед Доган в цялата си политическа кариера има не повече от три официални срещи с турски държавни ръководители. Дистанцията на ДПС по отношение на Турция е продиктувана преди всичко от виждането на Доган, че той няма нужда от съдружник в тази организация. Той разчита най-вече на гласовете на етническите турци и мюсюлманите в България и това му е напълно достатъчно, за да има доста впечатляваща политическа кариера. Така че този курс не бих го отдал на някакъв свръхпатриотизъм, както се опитват да направят някои, но и в същото време не бих твърдял, че Доган е оглавявал някаква протурска партия. Същото се отнася и за проруския курс. В интерес на истината това тръгна от речта на Доган, в която той спомена Русия. Но ако не беше споменал Русия, най-вероятно речта щеше да си остане същата, каквато си е и в момента – това не беше най-решаващата част от речта му.

- В този смисъл Местан по-лош герой ли е – той искаше да играе директно с турските власти?
- Местан се опитваше да придобие дял в ДПС, като се колаборира с турската страна. Това е и малко вътрешно-партиен популизъм – този, който успява да стопли отношенията с Турция, би могъл да разчита на някакво влияние и върху избирателите на ДПС. Но този процес беше пресечен, както видяхме, доста категорично и оттук нататък според мен Местан няма никакъв шанс за политически хоризонт на тази база. Не само защото никоя партия от останалите сериозни политически сили не би тръгнала да общува с него политически, а и защото самите турци и мюсюлмани в България са по-скоро кемалистки настроени. Тяхното отношение към политиката на Ердоган е особено и специфично. Това са европейски турци, които изповядват едни светски и републикански възгледи за политиката и те, особено турците, по-скоро се сплотяват на етническа, отколкото на религиозна основа. И всъщност кемализмът е сплотяване на турския етнос, а не на мюсюлманите.

- Имате ли информация за турския дипломат в Бургас Угур Емироглу - защо е обявен за персона нон грата?
- Не, нямам информация и няма как да коментирам това. Това обаче, което бих могъл да кажа, е, че отношенията между България и Турция винаги са били отношенията между двете правителства и никога не са били отношения между определени партии от едната или от другата страна. Никога тези отношения не са имали посредник и това е едно от добрите неща в българо-турските отношения, които трябва да бъдат съхранени.