Сбогом, Туньо! Над 10 хиляди изпратиха Железния

Източник: Blitz.bg

На 17 февруари България плаче. България се раздели завинаги с един от най-великите си футболисти Трифон Иванов. Взехме си последно сбогом с Човека с голямото сърце. Над 10 хиляди души се стекоха в Двореца на културата и спорта във Велико Търново, за да отдадат почит пред Туньо. Сутринта в 10:00 часа в тесен семеен кръг в Преображенския манастир бе опелото. Горе-долу по същото време, към 10:30-11:00 часа, пред Двореца на културата и спорта вече прииждаха първите, които искаха да се разделят с любимеца си, а поклонението бе насрочено за 13:00 часа. Футболни легенди, политици, бизнесмени, приятели, познати, фенове. Деца, баби и дядовци. Близки и роднини. Почитатели от всички краища на България и чужбина дойдоха, за да кажат последно сбогом на Трифон. На Железния, на Безстрашния.

Залата бе малка, за да побере желаещите да се разделят с легендата. Кметът на Велико Търново Даниел Панов прочете слово, в което припомни за делата на великия болярин. Последваха речи от президента Плевнелиев, премиера Бойко Борисов и министъра на спорта Красен Кралев. Посмъртно наградиха Трифон Иванов с най-високото отличие на министерството на спорта "Венец на победителя".

"Браво, тате!", разцепи зловещата тишина в залата. Провикна се една от дъщерите на Железния. Браво за футболната магия, с която пленяваше сърцата на милиони българи. Браво за онези мигове, в които накара цялата нация да бъде едно цяло. Залата избухна в аплодисменти. Така, както аплодираше Трифон във всеки един мач заради ГОЛЯМОТО му сърце. Сърцата днес плачеха, късаха се от мъка, но Туньо заслужи последните си аплодисменти. "Най-важното е да е оставил добър пример на децата си, а днес видяхте, че те се гордеят с него", каза Йордан Лечков като доказателство, че преди да бъде добър футболист Трифон Иванов бе великолепен човек.

Почти всички от онова златно поколение дойдоха, за да се сбогуват с приятеля си. Президентът на БФС Борислав Михайлов поведе колоната, а след него пристъпваха Димитър Пенев, Христо Стоичков, Балъков, Лечков, Хубчев, Сираков и още и още. Камата не спря да плаче през цялото време. Остави нещо в ковчега на Туньо, даде му последни наставления като в доброто старо време и му се поклони до земята.

Стотици останаха извън траурната зала. Стотици, които търкаха очите и си спомняха за Трифон. Група възрастни хора от родното му село Горна Липница също дочака реда си, за да се прости с него. "Гордеем се с Трифон. Няма вече такива като него. Не знаем дали някога ще се родят", каза възрастен мъж, на когото се стичаше сълза по бузата.

Сбогом, Туньо. Благодарим ти, капитане. Винаги ще те обичаме.