Акад. Дончев: Празнуваме Коледа в едно огромно село заради телевизията

Празнуваме Рождество Христово по-различно отколкото някога, защото живеем в едно огромно село. Ние сме един клуб в момента и виждаме, че Коледа я празнуват в Бразилия под палмите и играят на 40 градуса. Това е едно голямо богатство от усещания, които трябва да бъдат подредени. Много е сложно, но слава Богу, човешката психика може да издържи на това нещо, каза в „Тази сутрин“ по бТВ писателят акад. Антон Дончев.
„Хората по нашите земи винаги много са се трудили, зимата е едно време, когато усиленият труд утихва, природата казва „Чакайте”. В това време на човек му се дава възможност да се размисли, да се порадва спокойно. Имам преки впечатления от моята баба, която е родена по време на робството. Тогава човек е бил активен от момента, в който се показва Слънцето, докато залязва. Лятото, когато денят е голям, се работи по 16-17 часа на ден и падаш като убит, възкръсваш на другата сутрин. Зимата ти дава възможност да въздъхнеш и да кажеш „Брей, тя мина още една година, дай да се порадваме на живота”. Когато нямаше телевизия, нямаше радио, външният свят нямаше как да влезе в къщата ти. А сега ние през цялото време прекарваме живота си с хора, които ни приказват от екрана и се опитват нещо да ни внушат“, заяви роденият в Бургас писател. Той споделя, че в неговото детство празниците са били различни заради липсата на телевизия.
В новата му книга „Сянката на Александър Велики”, която излиза днес на книжния пазар, разказва за траките.
Когато чуя България – виждам светлина, добавя академикът.
„Занимавам се с история. 15 народа преди 15 века се качват на историческата сцена. Имали са империи от Дунав до Китай, а в момента им знаят имената 5-6 души като мен или хора, които се занимават с тази наука. Народите ги няма. Един народ се закотвя на най-кофти мястото в Европа и в момента приказваме на един език и се наричаме българи. Всичко, което знаем за света, го възприемаме през очилата на нашата култура. Хората на духовността, които правят стъклата, са виновни за кривото, което гледаме. Политиците, които пляскат кал върху стъклата, също са виновни за това, че хората не виждат правилно света. Те могат да го възприемат правилно само чрез култура. Не случайно земеделците говорят за житна култура. Културата се отглежда, хората се отглеждат, възпитават, образоват“, подчерта авторът на „Време разделно“.
Според него, всеки човек е огледало на това, което става около него, а около нас нещата, които се случват, карат огледалото малко да отразява и сенки. В резултат ние имаме това полусолено, полуморе, полуезеро, с мъртво дъно Черно море. Европа е такова сладководно езеро. Изригна вулканът около Армагедон, смятали са, че Армагедон се намира точно там, където в момента се водят боевете. И в сладководното езеро Европа, което е създадено със северни води, в което участваме и ние, влизат други води, влизат други хора, и това вече не е сладководното езеро Европа. То е едно ново място за живот на народите, в което трябва да свикнем да живеем не с нашата, а с други води. Започва един сложен живот на Европа. Изключително трудно е предварително да се види някакъв край“, коментира писателят.
След като водещият Антон Хекимян го попита дали умира империята Европа, бургазлията заяви, че това, което се е родило, е осъдено да умре, но това, което умре, е осъдено да се роди отново. Той сподели, че истинска случка, свързана с мистериозна жена, е в основата на романа му „Време разделно“.
„Най-голямата история не я чух, аз я преживях в Родопите. Посред нощ един човек, който ме водеше из село Момчиловци, застана през нощта и започна да вика: Елице, Елице, Елице и се отвори една врата. От мрака излезе една млада жена с бяла, дълга рокля, с пусната коса до коленете, с една свещ. Затова се роди романът „Време разделно”. Когато се върнах да търся жената, която ме посрещна посред нощ, се оказа, че я няма. След 30 години открих, че не съм я намерил, защото тя не се казва Елица, а се Иелица. Свещеникът, който написа историята на Момчиловци, каза: „Няма Елица в селото” и аз си останах пред една загадка. Описах тази жена в романа „Време разделно”. Започнах да го пиша, когато знаех на всяка страница какво има. Той беше като песен, която аз бях подредил вече в себе си“, добавя писателят.
Той сподели, че баща му го е помолил да спести на читателите сцена, която е ужасно жестока. Дончев каза, че няма желание да говори за такива неща в този празничен ден, но водещият подчерта, че ние трябва да знаем това, което се е случило.
„Румънците и унгарците, тези два народа, които също са били под турско владичество, някак си са запазили една памет. Ние имаме Батак, но не е увековечен по такъв начин, защото нямаме изобразително изкуство, което да пресъздава тази страшна действителност. Ако седна да разказвам на нашия народ всъщност какво научих, какво е било наистина и то не само в действието, а в атмосферата, която е съществувала особено първите 300 години на Османската империя, „Време разделно“ ще е като любовна песен. Ако ние започнем да размножаваме мнението на англосаксонците за Османската империя, турците не ще ни се разсърдят, а направо ще си обърнат гърба. Защото присъдата, която е дадена от чуждата историческа наука за Османската империя, е много по-коравосърдечна, отколкото тази, която е дала нашата наука“, заяви академикът.