Не мога да се възбудя, ако мъжът не е с костюм и вратовръзка! Какво да правя?

Здравейте, ще се представя с името Ана за краткост. Не знам откъде да започна. Може би по следния начин. Аз съм млада жена, с хубава работа, с приличен живот, много приятели, живея с баба си.

Родителите ми живеят в друг град, малък. Говоря 3 езика, 2 западни и един мъртъв, като нито един от тях не е английски. Нямам шофьорска книжка и определено не искам. Имам 2 котки и куче. Дотук що-годе нормално.

Обаче ето и проблема. Той идва от миналото. Като красива жена никога не съм страдала от мъжко внимание, но много лесно отблъсквам мъжете от себе си. Просто съм студена, на моменти ледена и винаги сдържана с непознати. В университета момчетата се страхуваха да ме гледат в очите, когато ми говореха. Въпреки че имам много приятели, в това число и мъже, не съм се променила особено.

Все така студена съм. Не съм властна натура. Не обичам да командвам, а да се подчинявам. Искам някой да се грижи за мен, да бди над мен и да властва над мен.

Никой освен един-единствен не го е правил до сега. Само той. Той беше моят кораб. И само той устоя с търпение на студенината, която излъчвах и влезе под нея. Без да го насърчавам разсъблече ледената ми броня и видя какво стои отдолу. Правеше го бавно, с неописуемо търпение. Не се противях, защото усещах, че ме притежава с тихата власт, която упражнява над мен.

За околните не се промених, останах си същата - винаги подредена прическа, стилни дрехи и парфюм с дъх на череша. Но с него ставах друга. Гальовна, глезена, ранима, крехка, чуплива. Той беше в очите ми силният, непоклатимият, твърдият, строгият. Такъв беше и в леглото. Не ми е причинявал физическа болка в любовната игра. Не ставаше въпрос за садизъм и мазохизъм. Просто такава бе натурата му. Обичах да ме наказва, а аз да се подчинявам. Това ме подлудяваше. Успявах да свърша без дори да ме е докоснал.

Но всичко приключи. Краят дойде и той си тръгна. Не мога да кажа, че ме е използвал, защото и аз получих много. Болезнено е, когато се сетя за края, но почти свикнах. Вярно е, че времето лекува.

Освен сладките моменти от него ми остана и един фетиш. Малко ме е срам да го споделя, но... Не може да ме възбуди мъж, освен ако не носи строг и скъп костюм, часовник и перфектна прическа-поддържан врат и гел.

Така изглеждаше той- строен, твърд в движенията си и със строг поглед. Само като си помисля колко време му отне да ме отпусне, съжалявам, защото това време може да ни е било за забавления. И така не мога да се отърся от спомена за него.

Как да преодолея този малко срамен фетиш? Спирам да пиша, защото вече съм доста напрегната на едно неприлично   място.

И в допълнение в историята ми няма нищо взаимствано от популярната трилогия за нюансите, макар и да съм я чела.
/за жената/