От днес 40 дни се пречистваме в пост и молитва за раждането на Спасителя

Източник: 24часа

Tази неделя е началото на 40-дневния Рождественски пост. Нарича се още Коледен, а също и Филипов, тъй като започва винаги на 14 ноември, деня на св. апостол Филип.

Кои и колко са постните дни? Как да постим и какво целим? Трябва ли да вземем благословия и причастие, какво да ядем, на какво да обърнем особено внимание през дните до Рождество Христово - въпроси, които вълнуват неукрепналите във вярата и които ще обясним.

В православния църковен календар

постни са 200 дни

в годината

Те се делят на еднодневни и на многодневни.

Еднодневно се пости всяка сряда - за да ни напомня предаването на Исус Христос, и всеки петък - за спомен на самите му страдания и смърт.

Отделно се пости на 5 януари (18 януари стар стил) срещу Богоявление, на Кръстовден – 14 септември (27 септември стар стил), и в деня на отсичане главата на св. Иоан 29 август (11 септември стар стил). Вярващите постят и всяка неделя до края на светата литургия.

Освен задължителен постът може да е и доброволен, какъвто е тримеренето - пълно въздържание в първите три дни на многодневния пост.

В православието има четири многодневни пости - Велик, или Света Четиридесетница, който е преди Великден, Петров пост - от първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни), Богородичен пост от 1 август до 14 август и Рождественски пост или Филипов пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Още в Стария завет пише за поста. Първо Моисей е постил 40 дни и нощи, за да се подготви да получи скрижала с десетте Божи заповеди. И пророк Илия вижда Божията слава след строг пост и душевна чистота. Строг постник е и Йоан Кръстител. Христос също е постил, преди да поеме евангелската си мисия. Тоест постът е изпит и подготовка да преодолееш себе си. Чрез него Господ ни проверява можем ли да се противопоставим на изкушенията.

По строгост

Рождественският пост

е по-лек от Великия и

Богородичния

и не се различава от Петровия пост, освен че е по-дълъг. Но какво значи по-лек? Същественото на всеки пост е да простим на тези, които са ни наранили, дори и на враговете си, като се покаем от сърце.

Борбата с греха и тържеството на християнската любов между хората е основното послание. А храната е само един от многото фактори. Даже св. Йоан Златоуст казва: “По-добре яж месо, отколкото да ядеш брат си”, т.е. не дразни и обиждай.

Постиш ли, не се хвали пред другите. Това е таен подвиг и за твоите вътрешни борби и отстояване пред изкушенията трябва да е свидетел единствено Бог. Иначе гордостта обезсмисля въздържанието, подобно молитвата на възгорделия се фарисей, сочещ митаря за грешник.

При поста е важно

да покажеш духовната

сила, която да устои

на съблазните в

материалния свят Затова при поста духовното начало е водещо и властва над тялото. Светите отци наричат поста духовен, защото чрез покаяние и въздържание той пречиства и извисява душата преди Рождество Христово. Добре е през следващите 40 дни да не пропускате поне неделните литургии, а по възможност и вечерните богослужения в събота.

Добре е за поста да получите благословението на вашия духовник, а в края на първата седмица да се изповядате и причестите. Това се прави и в последната седмица преди Рождество Христово. Без молитви, изповядване и причестяване въздържанието се превръща в обикновена диета.

Колкото до храната, в църковния устав, наречен типик, е записано, че на Рождественския пост всяка събота и неделя се позволява на трапезата риба, а всички дни без сряда и петък се готви с олио и се разрешава вино на трапезата. Изключение прави първата по-строга седмица и последните 4 дни преди Рождество Христово. В манастирите без олио се готви и в понеделник, а първите три дни карат само на вода - т.нар. тримирене. Така

гладът изостря

сетивността и

отваря съзнанието

за съпричастност към Христовата саможертваа. А и след тримиренето започват да ти харесат и най-безвкусните чорби, готвени без олио и подправки чак до Рождество”, обясняват монаси. След литургията в сряда се отпива чашка светена вода, взема се нафора и следобед започва захранването с билкови чайове, компоти и бебешки пюрета.

Впечатляващ бе постът и аскетичният режим на блаженопочиналия на 98 години патриарх Максим. Нямаше ден в годината дядо Максим да мине без билков чай и да не хапне сурови зеленчуци - чушка, домат, морков, лук или краставица. Сред основната му храна бяха варени картофи с лук, маслини и две препечени филийки типов хляб. В менюто му влизаха лимони и ябълки, както и всякакви зелени салати.

А как живее 100-годишният дядо Добри. От помощите почти не оставя за себе си.

Животът на дядо Добри

минава в пости -

не готви, сам се гледа,

спи на земята

в пристройка на църквата, не се оплаква. За непознатите е просяк, за други странникът божий в шаячните дрехи и цървулите е светец и безсребърник.

Църквата смята за постна храна и безгръбначните животни като охлюви, скариди, миди, октоподи. Дори в сайта на Българската патриаршия пише, че те могат да се ядат. Въпреки това е добре да не се изкушаваме с тях, тъй като спадат към деликатесите на всяко пиршество. А светите отци ни учат, че вкусовите усещания по време на пост не трябва да ни занимават - ядеш, без да се прехласваш, и хвалиш гозбите. Спрете и ходенето по ресторанти в постния период.

Някои приемат поста от въздишка - като наказание. А той е за благодеяние и ако това не сте го разбрали, по-добре се откажете. Никой не иска тотално отричане от храната и от материалното - въздържайте се умерено и разумно без принуда.

Храната е само част въздържанието. По-важни от нея са искрените и редовни молитви и покаянието. Те са в основата на всеки християнски пост, за да извисят християнина духовно за Рождество Христово. “Въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всички чувства. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание”, пише св. Йоан Пророк. Постът е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а духовното укрепва. Това обяснява защо по време на пости се открояват по-отчетливо любовта, милосърдието, помощта към изпаднали в беда, обичта и вниманието към близките.

“Сега е времето да

сложим край и на

караниците между

роднини и приятели

и да простим обидите, защото като отрова разяждат душите ни. И вместо тях взаимна любов и доброта да изпълнят сърцата ни”, съветва йеросхимонах Димитрий от Германския манастир.

Същността на християнския пост е да живееш по десетте Божи заповеди - прости и на ближния, и на врага си, не завиждай никому, не осъждай другите, не се отвръщай от бедния, а му помогни, бъди смирен, не пожелавай чуждото, не обръщай внимание на клевети за другия и т.н.

Писали сме и друг път какъв катехизис за поста ни завещават светите отци: “Каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?”

Често по време на пости младите си поставят задачата да спрат даден порок - примерно алкохола и цигарите.

По-възрастните

пък избират

да спрат кафето

Някои духовници виждат в това подмяна на изначалната духовна борба със себе си в обикновена оздравителна диета. Други пък подкрепят идеята да се откажеш от нещо, към което си пристрастен, за да коригираш успешно остатъка от живота си.

Ловчанският владика Гавриил напомня през постите да слушаме сърцето си. Църквата е доста снизхоздителна към деца, стари хора, болнави и бременни, затова преди всеки пост съветва:

- Посъветвайте се с духовник, като разкриете в какво духовното и физическото състояние се намирате.

- Започнете въздържанието постепенно, за да не се стресира организмът. Добре е да тренирате организма със седмичен пост в сряда и петък през цялата година.

- Постът е въздържание, но не и изтощаване на тялото до изнемога. Затова всеки да прецени здравето и силите си.

- Болните, възрастните, малките деца и бременните задължително трябва да се посъветват с лекар. За тях духовниците препоръчват по-лек хранителен режим.

- Заговяването след дългите 40 дни пости започва бавно и постепенно с бульони и салати, а не веднага след литургията на самия празник да седнем на богатата трапеза.

Църквата по традиция обяви спиране на венчавките от днес до Въведение Богородично - 21 ноември, и от Игнажден - 20 декември, до Богоявление на 6 януари.

В Семинарията се шегуват: Престанахме да ядем

месо и започнахме да се ядем един друг

Мнозина смятат, че заради бедността на българина и ниските заплати, които някъде дори не получават по месеци, постът не е тема за разговор. И поради тази икономическа ситуация хората постят неволно, а не доброволно. Но има и друга картина - по време на постите народът се юрва да пазарува сякаш за последно и често в излишък.

Въпреки това преди началото на поста независимо дали е Рождественски, или Велики, в пресата и в интернет изобилства по темата. И повечето поучително твърдят, че постът не е само въздържание от определени храни, но и от злоба, завист и прочее лоши неща. По време на поста трябва да се молим повече и по възможност по-често да ходим на черква. И това е така.

“У мен като рационално мислещ човек се прокрадва мисълта не означава ли това, че когато постът свърши, може отново да се върнат в живота ни всички тези лоши привички като злоба и завист - пита руският богослов Сергей Бортник. И отговаря: Към това навежда прякото заключение, но, разбира се, то е невярно.

Логиката е проста - ако се въздържаме по време на поста от лоши постъпки и помисли, то като християни сме длъжни да го правим винаги. Не трябва да делим живота си на периоди за постене и на говеене, тъй като стремежът на вярващия е да се доближи до Бога.

Понякога при най-елементарно въздържане от определени храни в душата на християнина, встъпващ в пост, се случват странни неща - той се озлобява към близките, става раздразнителен и се заяжда с хората. Сред семинаристите дори има следната шеговита поговорка: “Престанахме да ядем месо и започнахме да се ядем един други.”

Очевидно такава дуалистическа постановка е от лукавия, смята Сергей Бортник и се спира на известен факт. “Ние ставаме намръщени, не се радваме и усмихваме. Но защо радостта по време на пост да е нещо лошо? Или усмивката - грешно?” И то в очакване на Спасителя!

Но постът и молитвата се правят вкъщи, а не на видно място, за да те похвалят за усърдието. Ролята му е да се издигнем духовно към Бога, да се одухотворим. Но това не означава, че трябва изцяло да загърбим телесното. Означава, че трябва да разпределим силите си. Защото, докато постим, никой не сваля от нас задълженията да работим или учим, да се грижим за децата си, да чистим къщата и пр. И трябва да имаме сили за това. С тежестта на нашите отговорности се приближаваме по-близо до Бога.

По време на пост трябва да изпитваме радостта от предстоящата среща с Бог, радостта от наближаващия празник, когато ще се роди нашият спасител. Ние сме призовани да срещнем Бог в пълнотата на нашето човешко достойнство.

Постни ястия

от православната

кухня

Боб плакия за патриарха

Продукти: зрял боб 400 г, 2 глави лук, 5-6 домата, 2 моркова, 1/2 глава целина, лимон, 5 зърна черен пипер, 1 ч. л. червен пипер, 5-6 скилидки чесън, връзка магданоз, джоджен и сол на вкус. Ако е в ден за пости, не се слага олио, иначе се добавя само 1 ч.л.

Приготвяне: Бобът се накисва 7-8 часа в студена вода, после се измива и вари до омекване. Изцежда се и се насипва в тава. Отделно се задушават нарязаните на ситно моркови, лук и целина, след което се прибавят част от нарязаните на ситно домати, магданоз, джоджен, чесън, черният пипер и солта. Зарзаватът се изсипва в тавата с боба. Отгоре се нареждат лимонени кръгчета и останалите домати. Пече се на умерена фурна.

Боб в гърне (византийска рецепта)

Продукти: 300 г боб, 12 големи глави лук, 5-6 печени пиперки, половин чаша олио, 1 литър вода, 1 пълна ч.л. сол, 1 ч.л. червен пипер и половин ч.л. черен пипер

Приготвяне: Фасулът се накисва през нощта и на другия ден се сварява. Водата се изсипва в отделна купа. Лукът се нарязва на колелца и леко се запича или запържва в зехтин, след което се подправя със солта, червения и черен пипер.

Слагате в огнеупорен съд ред боб и ред пържен лук и печени пиперки, като отгоре трябва да завършите с боб. Изсипва се зехтинът от запръжката и накрая водата от сварения боб. Пече се при средна температура около 40 минути. Сервира се в същия съд.

Българска супа

от леща с чесън

Продукти: 400 грама леща, 100 г олио, 1 глава лук, 2 скилидки чесън, 1 с.л. брашно, 1 с.л. доматено пюре, нарязан магданоз и мащерка, 1 ч.л. червен пипер, сол.

Приготвяне: Леща се измива 2-3 пъти в студена вода, после се залива с чиста вода и се кипва. Добавят се обелените скилидки чесън и мащерката, подправя се със сол на вкус и се вари до омекване на лещата. Пасират се в олиото ситно нарязаният лук, брашното и доматеното пюре и се вари още 15 минути. Сервирайте поръсена с магданоз.

Арменски долма с леща

Продукти: 200 г леща, 100 г булгур, 2 глави лук, 1/2 чаша олио или зехтин, 1/2 чаша сушени кайсии, 100 г жълти сливи, 1/2 чаша стафиди, сол, черен пипер, нарязан зелен кориандър, мента, мащерка, магданоз, грозде или зелеви листа.

Приготвяне: За плънката се сварява лещата и се прецежда през гевгир в купа. Прибавя се и свареният булгур. Жълтите сливи се попарват с вряла вода, отстраняват се костилките и също се добавят в купата за плънката. В олио се запържва до златисто ситно нарязан лук и се прибавя към плънката. Там се изсипват и изплакнатите стафиди. Внимателно се стрива кориандър, мента и мащерка, сол и черен пипер на вкус. Всичко се обърква в купата.

Плънката завивате в зелеви листа или в листа от грозде и се нареждат в тенджера редове. Между всеки ред се слагат от добре измитите сушени кайсии.

Сипват се подсолена вряща вода и растително масло и отгоре се покрива плътно с чиния. Сърмичките къкрят на слаб огън. Сервирайте горещата долма в чиния, като сипете и малко от соса, поръсен с нарязан магданоз.

Вместо леща и булгур плънката може да се приготви още и с варен ориз и грах.

Катми от Бачковския манастир

Продукти: 1/2 кг брашно, мая за хляб - колкото кибритена кутийка, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. захар

Приготвяне: Размесваме маята със солта, захарта, малко брашно и толкова вода, колкото е необходима, за да се получи рядка кашица. Оставяме маята на топло, за да шупне. После доливаме вода и като бъркаме с лъжица, на части добавяме брашното. Тестото трябва да има гъстота на боза. Оставяме го да втаса на топло за около половин час. За печеното на катмите използваме пръстен сач или тиган, който предварително затопляме и намазняваме с олио. В топлия намаслен съд сипваме 1 черпак от сместа и печем върху котлона на умерен огън. Обръщаме и опичаме катмата и от другата страна. Поднасяме катмите със солена или със сладка плънка. От продуктите по рецептата може да приготвим около 20 катми.

Сарми от манастира

“Св. Николай” в Арбанаси

Попарваме с вряла вода листата от цвекло и ги отцеждаме. В 1 кафена чашка от олиото запържваме нарязания на ситно лук и купичка ориз – предварително изчистен, измит и подсушен. Прибавяме нарязаните листа от целина, девесил и джоджен, посоляваме, наливаме 4 кафеени чашки топла вода и варим, докато оризът набъбне. С попарените листа от цвекло завиваме сарми и ги нареждаме в намаслена тава. Заливаме сармите с останалото горещо олио, овкусено с червен пипер. Доливаме топла вода, колкото да покрие половината от височината на сармите, и печем в умерена фурна 45 минути. Сармите поднасяме с кисело мляко.

Риба по арбанашки

Запържваме до златисто нарязан на тънки филийки лук. Прибавяме нарязани на ситно скилидки чесън, настъргани белени домати, черен пипер и сол на вкус. Слагаме нарязаната на парчета риба, преди това поръсена с лимоновия сок и натрита със сол, и наливаме толкова топла вода, колкото да покрие продуктите. На умерен огън под похлупак задушаваме около половин час.