Журналисти, юристи и държавни служители атакуват непрозрачността в администрацията

Автор: Лъчезар Лисицов



Журналисти, юристи и държавни служители стартират проект за повишаване ефективността на обществените консултации по решения, свързани с държавната администрация. Причината е, че в момента нивото в това отношение у нас е изключително ниско.

Това заявиха на пресконференция в БТА представители на сдруженията „Журналисти за прозрачно управление”, както и на „Професионално обединение на държавните служители” и „Асоциация на юристите за развитие на правото в обществен интерес”.

Проектът, по който те работят, е „Повишаване ефективността на обществените консултации чрез активно участие на гражданското общество в процеса на вземане на управленски решения”.

Макар че се изисква всички законопроекти да преминават през обществени консултации, реално това се случва само със седем процента от тях, каза Иглика Горанова, председател на „Журналисти за прозрачно управление”. Тя даде пример с идея за закриване на Българския институт по метрология, която се появила в началото на годината.

От сдружението на Горанова сами инициирали допитвания до заинтересовани организации по проблема, тъй като от държавната администрация не потърсили мнения по въпроса. Получили се 40 коментара, които били качени на Портала за обществени консултации (към Министерския съвет) – strategy.bg. „Слава Богу, институтът не беше затворен”, изтъкна Иглика Горанова.

Секретарят на „Журналисти за прозрачно управление” Михаил Рангелов даде пример с идея цената на винетните такси да скочи два пъти. Тъй като това касае много голям дял от населението, то би следвало да се подложи на обществено обсъждане, категоричен е той.

Дори и определени казуси да се публикуват за обществено консултиране, отзивите по тях рядко се отразяват от администрацията. Подходът е много формален, заяви Иглика Горанова.

Тя даде като добър пример подхода в Европейския съюз. Там законопроектите се подлагат на обществено обсъждане в рамките на 8 до 12 седмици и има време всички заинтересовани страни (НПО, бизнес и т.н.) да отреагират и да дадат своето мнение.

Според Горанова, въпреки че администрацията у нас може да бъде осъдена, ако не публикува законопроект за публична консултация, това не променя особено нещата, тъй като приетите решения продължават да действат.

Администрацията много често не знае за кого работи. Тя трябва да отдели време и да направи класификатор на заинтересованите лица, каза от своя страна Снежана Димитрова – председател на Професионалното обединение на държавните служители.

Според нея подложените на обществено обсъждане законопроекти следва да бъдат в по-достъпен вид – т.е. да се публикува не просто формално кои членове на закона как се променят, а да се изложи и мотивация – какъв реално ще е ефектът от измененията в нормите.

Администрацията се страхува от дискусията. Тя се плаши от неудобните въпроси, защото често служи на лобистки интереси и скрити влияния… Вече никой не мисли, че най-добрата експертиза е в администрацията, добави още Димитрова.