Несебър има крещяща нужда от работеща стратегия за младите хора

Автор: Георги ДИМИТРОВ

Атанас Чулаков –най-младият кандидат за общински съветник от Коалиция „Зора”. На 22 години, завършил Пловдивската Духовна семинария. През 2011-2012 специализира в Московската духовна академия. От 2012-2014 завършва  Богословски факултет към Великотърновски Университет.
От октомври 2015 година продължава образованието си в СУ „Климент Охридски”-специалност „политология и дипломация”. Владее четири езика.

-Вие сте най-младият от кандидатите за съветници от листата на коалиция "Зора" и като един от тях как искате да се промени общината ни в полза  на младите хора?

-Общината има крещяща нужда от работеща стратегия за младите хора. Младежта не е ангажирана по никакъв начин в живота й, като че ли не е част от нея. Най-големия проблем е реализацията на младите хора. В тази насока градът  и общината ни не ни  дават никаква перспектива за  живот. Всеки се отправя към по- голям град или още по- лошо, към друга държава. Несебър трябва да върви към целеустремена европейска интеграция, младите хора да намират онова, което търсят навън, тук, в родния си град. Виждаме, че след сезона, градът умира, 7-8 месеца тук няма живот, няма работа. Сега е времето младите да поемат управлението и бъдещето на този град. А това, че сме млади, не ни прави неспособни, с времето ще научим онова, което  трябва. Не само аз, а и всички  млади хора трябва да се обединим около каузата за по-добър живот. По- голямата част от младежите са  засегнати от това, че градът и общината не се развиват. Нашата, най- главна цел е да сменим статуквото и начина на управление. За жалост нашите съседни градове, през последните години постигнаха много, а ние " Перлата на Черноморието" сякаш вървим само надолу. Много искам да се работи за дългогодишната идея в Несебър да има университет. Да се изградят нови, модерни спортни съоръжения, където всеки. ще може да усъвършенства  своя талант. Културните мероприятия са ограничени  до минимум, а живеем в Несебър- град на световното културно наследство. 

-Имате по-различно образование,завършил сте Духовна семинария, специализирал сте в Москва и Великотърновския университет. Как мислите , ние жителите на Несебър духовни хора ли сме?
 
-За жалост, проблема с духовността на хората не е само в Несебър, той е глобален. Съвременният човек обръща централно внимание само и единствено на материалното и преходното. Грижите за тялото и външността, изместиха в пълнота грижата за душата и ценностите на човек. Хората живеят само за да преживяват. Както е казал древния философ Диоген Синопски- " Хора много, човеци малко". В човека е заложено грижата за душата, когато човек измени своята същност, както правим сега, от разумна същност, той се превръща, просто в един консуматор. За разлика от животните, човек не е част от творението, а част от твореца. На него е даден дар да създава и оставя след себе си. Затова сме образ и подобие на Твореца. Ако човек върне духовността си, несъмнено той ще стане и добър гражданин. Нашата история показва, че именно духовните хора са били главните дейци на страната ни във всяко едно отношение. Така, че докато народът ни не осъзнае потребността от духовното, много трудно ще тръгне напред.

-За кое е по правилно според вас да се говори на децата- за религия или за вяра?

-Винаги казвам, че не съм религиозен, а вярващ човек. Според мен религията е нещо ограничено, нещо изкуствено. Християнството не може да се нарече религия, защото тя дава свобода, тя ти дава правото да живееш, както искаш, тя те напътства но не те задължава. Против съм изучаването на религия, вероучение да. Децата трябва да се запознават с това, с което техните предци са живели, защото те наистина са живели с вяра. Докато в България хората са обръщали внимание на вярата си, всичко е вървяло добре. Несебър е град, в който вярата е била издигната на пиедестал. Били сме една от най-авторитетните архиепископии в древния свят. В града е имало повече от 40 храма. Тук е кипял духовен живот. Благодарение на вярата, българския народ е запазил своята писменост и култура. Целият живот на хората е бил свързан с вярата. Ако искаме наистина да имаме стабилно общество, трябва да работим върху духовното образование, както на децата, така и на възрастните. Ако успея да стана общински съветник, една от главните ми посоки на работа, ще е точно тази, хората да разберат, че без вяра, човек не може да живее пълноценно. Митрополит Климент търновски( Васил Друмев) е казал: " Има ли православие, има България". Много бих искал Несебър да стане наистина едно духовно средище. Тук могат да се провеждат научно-богословски мероприятия, от които първо хората. ще могат да се образоват, второ градът ни ще се популяризира. Имаме уникален шанс да развиваме поклонически туризъм,  благодарение на вярата, която е обгръщала  нашия град, можем да вървим със страшно темпо нагоре.

-Днес ние живеем във времето на аудиовизията, когато на младите хора се правят внушения по различен начин.Трудно ли се усвояват християнските ценности в такава среда?

-Иисус Христос е същия вчера и днес и вовеки. Християнството е актуално през всички етапи от развитието на света. Защо ли?- защото то учи човека, как да е човек. Вярата не изисква абстрахиране и отчуждаване от света. Тя ни напътства, как да живеем по- добре. Интернет и  телевизията,  са  нож с две остриета. Всеки може да черпи това, което иска. Ако човек има вяра в себе си, той ще търси там това, което ще му помогне, което ще го обогати. Ако човек има съзнание, той ще учи и ще се развива към добро, чрез масовата информация. Напълно погрешно е мисленето, че да вярваш трябва да се отчуждиш от света. Напротив, вярата без дела е мъртва. Ако нямаме трудности, много трудно ще пожънем и успехи. Хората са податливи, както към добро, така и към зло. Просто трябва да има лидери и истински водачи, които да им покажат пътя, да ги поведат към добро. 

-Построяването на нови християнски храмове в общината ще направи ли младите хора по вярващи?

-Храмовете няма да направят хората по вярващи. Няма нищо лошо да се строят храмове, но първо трябва да покажем на хората, че  вярата е начин на живот. Има много учебни заведения, но виждаме, че не всички са образовани. Няма смисъл храмовете да са пълни само на празници, трябва да се работи върху изграждането на стабилен християнски и верови живот. Трябва хората да осъзнаят, защо са в храма, а не да ходят само заради традицията. Човек не е машина, в която е зададена команда за изпълнение, всяко едно действие трябва да е осъзнато. Влизайки в храма трябва да знаем защо сме там. 

-Какво според вас е мястото на културния живот в община Несебър?

Както казах по- горе, Несебър е град на световното културно наследство. Ако ние не бъдем носители и не успеем  да съхраним тази култура, тя няма да се запази и развива. Имаме уникален потенциал да творим културен живот. Не сме място, без история, без култура. Места лишени от такива дадености работят и се развиват, а ние рушим губим  това, което ни е дадено. Тук не се иска много, ние го имаме. Просто трябва да се стегнем и да работим. 

-В заключение, какво ще кажете на избирателите от община Несебър?

-Искам да кажа на всички хора от община Несебър да осъзнаят положението, в което се намираме. Дайте шанс на града и общината да се развиват. Трябва да прекъснем с мисленето за лични интереси и да се обединим в нелекото начинание за развитие. Помогнете ни да дадем на хората нормален живот. Несебър трябва и заслужава да върви напред. Нека да задържим младите тук,  да не им позволяваме да напускат страната и града ни , а да работят за тях.   Няма да обещавам нищо, защото, както на мен така и на всички им е омръзнало от обещания. Край на красивите обещания, време е за тежка работа!
Бог да благослови Несебър!