Мъжът ми ме тормозеше, обиждаше, наричаше ме ку*ва, накрая ми открадна детето

Източник: езине.бг


Ожених се на осемнайсет години и живота ми се превърна в ад. Мъжът ми ме тормозеше психически. Сутрин докато си отвори очите и започваше с обидите, мърша, курва, некадарница.

То не може да се опише. Родих детето и се надявах да се съобразява с него, но това е голяма заблуда. Детето стана само мое, а той го наричаше копеле.

Реших сама за себе си, че трябва да се махна от там. Отидох си при нашите и той със сълзи и сополи се появи на вратата за прошка. Това се повтаряше периодично.
И така, цели девет години, той не престана.

Намразих го, не можех да го гледам. Реших когато малкият завърши учебната година, ще се махна завинаги. И така и направих, взех си нещата скришом и го оставих.

Тогава той си даде сметка, че съм взела окончателно решение и връщане назад няма. Следеше ме, заплашваше ме с пистолет, взе детето и не го пускаше при мен. Голяма война ми обяви.

Подадох молба за развод с уговорка да ми остави детето, а пък аз да помисля да се върна при него. Получих което исках, взех детето и си продължих пътя.

Започнах да работя на две места, пари не липсваха, нито на мен, нито на сина ми. Купувах всичко на детето, без подкрепа на баща му. Осъдих го за издръжка. От яд, че ми е причинил болка.

Но мина време, минаха вече шест години. Синът ми влезе в пуберитета и реши, че може да живее без майка си и ме забрави вече сигурно.

Замина при баща си, при човека, който го наричаше копеле, който крещи и обижда, който псува. Той ме осъди  на свой ред,  постави условията, а аз ги приех, защото ме заплаши, че ще ме убие.

Сега вече година и три месеца, не съм чувала гласа на сина си. Болката ми е голяма, но се опитвам да вървя напред с вдигната глава. Само че не мога. Искам си детето, искам да съм цяла, искам си годините обратно. Какво да направя?