Касоразбивачът Савко Калата: Моят път е избран от една жена, тя превърна жабата в принц

Моят път е избран от една жена и нейното име е Наска. Това каза в интервю за БНТ легендарният касоразбивач Савко Петров - Калата. Той отдавна е спрял да разбива каси, но някои от старите му познати не са го забравили и му отправят примамливи предложения. Отхвърля ги в името на любовта. Съпругата му Наска не му позволява да кривне.
Савко Петров бе представен в „Денят започва“ като аристократ с вълчи поглед.
„Попаднах в затвора на 24 години. Един следовател ме изпрати зад решетките в Пазарджик. Той бе за изключително опасни за обществото рецидивисти. Има една арабска поговорка за това, че ако попаднеш в гьола, започваш и ти да крякаш като жаба. Влязох като обикновен крадец на бензин и на гуми. Тогава, за да си я купиш, трябваше да се нареждаш на опашката в „Балкантурист“. Не можеш да караш колата си, защото КАТ ти я спира от движение и аз намерих нишата. В затвора бе един от великите касоразбивачи – Стефан Германеца. Бяхме в една килия и от него усвоих тънкостите“, разказва Калата.
Той сподели, че е оставил занаята, след като срещнал Наска. „Тя е човек не с труден, а с железен характер“, добавя бившият престъпник.
„Първото нещо, което ми направи впечатление, е че той говори, но не ме гледа. Имаше вълчи безизразен поглед. Попитах го винаги ли гледа като вълк. Три пъти съм подавала молба за развод и не съм могла да се разделя с него. Непрекъснато бяхме с извадени томахавки, а аз не съм човек, който се дава лесно“, споделя Наска.
„Предполагам, че доста е патила, защото не може да легнеш жаба и да се събудиш принц. Тормозила се е с мен, защото си поддържах старите връзки“, признава Савко. В Бургас имаме супермаркет и когато се появи някой да ме търси, тя излиза и го пита първо къде е лежал, добавя той.
„Имах едно невероятно приключение с покойния Иво Карамански. Дойде, когато копаех доматите. Подиграваше ми се за това. Каза ми, че имал предложение за бизнес по Черноморието. Наска се върна от Бургас и ме пита защо не съм изкопал градината. Обясних й, че ми предлагат бизнес“, разказва мъжът, който се е превърнал в едно от култовите лица в Созопол.
Казах му, че докато живее с мен, това няма да стане, добавя Наска. Така желанието за съвместен бизнес с мафиота Карамански се изпарило.
„Всичко мога, но не и да излъжа. Измамата не ми е в кръвта. Имах удоволствието да лежа с най-големия измамник Илия Баровеца. Тодор Колев се вдъхнови от него и имаше такава роля в „Опасен чар“. Илия бе барман на началника на затвора и вечерта водката се внасяше и се продаваше при нас. Той докато е седнал срещу теб и вече ти е влязъл в джоба. През 1976 г. обрах касата на затвора и то от любопитство, защото тогава за първи път видях бял ленен костюм. Пазя си го като спомен. Той е от едни араби. Тогава се прекарваше парно и бяха надупчили всичко. През дупките влязох в касата и си го взех за спомен“, споделя Калата.
„Една вечер бях в Приморец с приятели. Сервитьорката се оплака, че мъжът й се е прибрал от рейс и я изгонил с детето, а тя няма с какво да се отоплява. Един от приятелите подхвърли, че отсреща в офисите са донесли нафтови печки. Предложи й да почерпи по едно питие, а ние да й занесем печка. Влязох през прозореца и видях, че има каса. Ръцете ми се разтрепериха. Отворих я, а вътре имаше около 20 000 лева. До три-четири дни ги раздадох. Тръпката бе да отворя касата, а не да взема парите“, добавя касоразбивачът.
Той споделя, че най-трудно от всичко му е да изпълнява нечии нареждания.
„В момента, в който започнеш да чакаш аванс и заплата, се превръщаш в роб. Аз не мога и не искам да съм такъв. Не обичам да се подчинявам. Такъв съм си“, каза още Савко Петров.