Българин спаси 2-годишно детенце от удавяне, родителите покриха жилищния му кредит

Богато турско семейство доизплати жилищен кредит на млада двойка от Велико Търново. Чуждите благодетели поискали анонимност, тъй като смятали, че добрите дела не трябва да бъдат изтъквани. Благодарните търновци обаче разказаха за огромния жест на своите благодетели, пише вестник "Борба"Ева Иванова и Стоян Колев са заедно от 8 години. Двамата следвали заедно, ходили на бригада в САЩ и отскоро вече са собственици на свой дом. 28-годишната жена сподели, че срещнала любовта на живота си на почивка в Турция, пише 24chasa.bg.
„Заедно със семейството ми отидохме на екскурзия в Истанбул. Бях очарована от този град, както и родителите ми. Едната вечер вечеряхме в луксозен ресторант на брега, когато погледът ми се спря на съседната маса, от която ме гледаше симпатичен мъж”, шеговито разказва тя. Когато се прибрали в хотела, търновката забелязала, че същият този господин, който я поглеждал с потайна усмивка, също е отседнал там.
„На следващата сутрин той ме заговори на български. Не очаквах да е българин. Оказа се от Стара Загора, дошъл на почивка заедно с приятели в Истанбул. Покани ме на разходка и аз се съгласих”, спомня си тя. До края на лятната ваканция двамата излизали често, а накрая си разменили контактите. Искрата между тях била толкова силна, че Стоян започнал да идва до Велико Търново всяка седмица, за да се видят, докато не решил да запише висше образование в старата столица.
„Бях пропуснал 3 години след абитуриентския бал, защото исках да си почина от учене, а и тогава вече имах и повод да запиша висше тук – заради Ева”, обосновава се той. Тя от своя страна също била студентка по това време и след първата академична година на Стоян двамата заминали на бригада в САЩ. След като се върнали есента обратно във Велико Търново, решили да заживеят заедно. Година по-късно обмислили варианта да изтеглят жилищен кредит, защото не искали вече да бъдат по квартири. Кандидатствали и банката им отпуснала 50 000 лева за ново жилище, което превърнали в уютен дом. Вноските обаче били тежки и едва смогвали да ги покрият. На следващата година родителите на Ева подарили на влюбените романтична екскурзия до мястото, на което се запознали. Стегнали куфарите и отпътували за Истанбул. Втората им екскурзия до южната ни съседка се оказала преломна точка в живота им.
„На третия ден от престоя там бяхме отишли на басейна в хотел, за да се радваме на последните слънчеви лъчи. Случайно забелязах, че едно малко момиченце, което бягаше след друго дете, падна в басейна точно пред мен. За секунда дори не се замислих и скочих във водата да го извадя. Беше около 2 метра дълбочина и щеше да се удави, ако не се бях намесил. Извадих го, настана суматоха. Дойдоха родителите на детето, които бяха изплашени до смърт”, разказа Стоян.
Майката на момиченцето се оказала българка от Велинград, женена за турчин. Двете семейства се сприятелили и дори след завръщането на Ева и Стоян продължили да поддържат връзка. Това лято турското семейство било поканено на гости в дома на търновците и чужденците дошли. Останали около 10 дни, като през това време обиколили всички забележителности на града, а съпругата на турчина била като мост за приятелството между двете фамилии. В случаен разговор Стоян се изпуснал и казал, че този месец ще му е трудно да събере месечната вноска. Велинградчанката чула това и казала на мъжа си. Той от своя страна дори не се замислил и помолил жена си да разпита Ева за общата сума по кредита. Търновката не подозирала намеренията на приятелите си и разказала всичко. Велинградчанката споделила на мъжа си чутото, който от своя страна я помолил да предаде на Стоян, че оттук нататък не трябва да се притеснява за жилищния заем.
„Турският ни приятел изрази готовност да поеме оставаща сума от кредита, но аз първоначално не повярвах”, казва 30-годишният заралия. След като турското семейство се върнало в Истанбул, няколко дни по-късно обещаните пари били преведени. Ева не можела да повярва на благородната постъпка и звъннала на съпругата на турчина, която отговорила, че животът на детето им е безценен и това е техният подарък за извършеното добро.