Българин откри биологичната си майка 27 години след като е бил изоставен

Софиянец откри биологичната си майка 27 години след като е бил изоставен. Пред камерата на ТВ 7 Ивайло Миланов в новото му семейство нищо не му е липсвало и никога не се е чувствал като чужд човек, въпреки че от самото начало знае, че е осиновен. Не обвинява биологичните си родители, че са го оставили.
Ивайло се ражда 3-то дете в бедно семейство във Варна. Поради липса на средства, майка му го оставя в сиропиталище. Когато става на четири години, той е осиновен и заживява в София.
„Разхождал съм се в градинката на дома и случайно съм се запознал с осиновителката си. Аз съм я заговорил и тя ме е харесала. Живея с мисълта, че така е трябвало да стане. Не съм озлобен“, добавя Миланов.
Въпреки любовта и грижата, която получава, той се чувства като дърво без корен, за това решава да потърси биологичните си родители, но среща съпротивата на институциите.
„От много време знам, че съм осиновен и търся майка си. Ходех в дома, от който съм взет, но никаква информация не ми даваха. Пробвал съм различни начини да се добера до информация, но напразно“, споделя младият мъж.
След дълга битка с институциите, той разбира за фейсбук групата "Къде си". Чрез нея деца, оставени за осиновяване се опитват да се свържат с биологичните си семейства. "Търсещите" публикуват снимка с придружаваща информация, а постът се споделя от всички членове в групата. 27 години, след като е изоставен, Ивайло намира семейството си за по-малко от месец, благодарение на социалната мрежа.
„Видяхме се. Вече втори път съм във Варна. След две – три седмици пак ще съм тук. Не съм очаквал, че имам брат и сестра. Той има две деца, а сестра ми – едно. Семейството ми е доста голямо, защото майка ми е имала девет братя и сестри“, заяви Иво Миланов
Според него, тайната на осиновяването трябва да отпадне, защото дори институциите да не съдействат с информация, в 21-ви век, когато всичко е свързано с Интернет, тайни трудно се крият.
„Това за мен бе убийствена тайна, защото човек не знае майка му жива ли е“, каза още Миланов.
Венцислава Маринова пък е отгледана само от майка си, още като дете баща й ги изоставя. Тя разбира, че той има ново семейство и още една дъщеря. Години наред обаче Венцислава не може да осъществи връзка със сестра си. Преди няколко месеца решава да се довери на Фейсбук групата „Къде си“ и резултатът не закъснява.
„760 споделяния имаше и я намерих точно за три дни. Това бе много вълнуващо, защото не вярвах, че това може да се случи“, споделя Венцислава.
След 22 години две сестри се виждат за първи път.
„Аз се свързах с нея и тя бе в шок, както всеки би бил. Трябваше й малко време, за да преосмисли всичко, което е било скрито от нея. След това се чухме по телефона и започнахме да се виждаме“, добавя младата дама.
Според Венцислава, и в хубаво, и в лошо семейството е винаги до теб и всеки има право да познава своята кръв и своите корени. Затова търсещите ще настояват до последно за промяна на закона, тъй като е морално остарял и пречи на държавата да съдейства с информация за осиновените деца. Аргументите за отпадането на чл. 105 от "Семейния кодекс" ще бъдат представени утре на зам.-министъра на правосъдието Вергиния Мичева от активисти от Българската асоциация "Осиновени и осиновители".