Почитаме Света Марина, вярващи гонят болести с огън

Православната църква днес почита Света Великомъченица Марина. Тя е почитана като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.
Традицията повелява в третия ден от Горещниците, т.е. на 17 юли да се пали ритуално огън на селския мегдан, а искриците от него се отнасят във всеки дом. Хората вярват, че той може да изгони всички болести на света.
Девойката Марина е била дъщеря на езическия жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ в.). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но Бог по Своята милост й дал да узнае истината и я призовал при Себе Си. В това време римското правителство жестоко преследвало християните. Много от тях се криели по пустините и планините. А мнозина оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие.
От един такъв християнин 12-годишната Марина пръв път чула за Господа Иисуса Христа и сърцето й се изпълнило от любов към него.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко.
Когато Марина станала на 16 години, в околностите на града тя срещнала Олимврий, управителят на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. Необикновената красота на Марина така поразила управителя, че му дошла мисъл да я вземе за жена. Марина отговорила на всичките му въпроси. Не скрила и това, че вярва в Бога на християните и че желае да се посвети на служението Нему. Като чул това, управителят веднага заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, без обаче да й направят някакво зло. Той се надявал лесно да склони младата девойка да се отрече от християнската вяра.
На другия ден Марина била доведена на съд. Управителят ласкаво й казал: “Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници”.
Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия Дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебствена жертва, отговорила девойката. Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател, казала още тя.
Управителят заповядал да бият Марина. Под жестоките удари от нея потекла кръв. После приковали девойката на едно дърво и терзаели тялото й с железни остриета. Подкрепена чрез сила отгоре, Марина понесла търпеливо ужасното мъчение. След това я затворили в тъмници. Тогава изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак. Чули се думите: “Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен Цар!”
Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. В същото време тя почувствала, че раните й заздравяват и на тялото й се връщат силите. Тя молила Бога да я удостои със св. кръщение, та измита чрез него, да влезе в небесния чертог.
Когато на другия ден отново извели Марина на съд, всички останали изумени, като я видели здрава и радостна. Някои от езичниците познали силата Божия; други приписвали на някакво магьосничество изцерението на девицата; а управителят отново я убеждавал да остави своята вяра и да се поклони на боговете, които според него, й дарували изцеление.
Управителят я осъдил на смърт, а светицата се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечния покой.
Днес празнуват Марин, Марина, Маринел, Маринко, Маринела, Маринета. Нека си носят с гордост името и Света Марина да ги закриля!