Размислите на един капризен старец на 33

Източник: manager.bg

Никога не съм предполагал, че на 33 ще се превърна в такъв капризен старец. Ако 25-годишното ми „аз” можеше да ме види как кисна в офиса намусен и мрънкам „Тези проклети деца, с техните проклети прищевки и какво ли още не!”, сигурно би поклатило критично глава… А след това би обърнало един шот с йегермайстер (когато бях млад, много обичах да го пия).

Работата е там, че не съм особено щастлив. Вярно, че имам мечтания живот, но винаги може и по-добре. Житейското пътешествие може да бъде много повече от простото съществуване, превръщането на кислород във въглероден диоксид и проверяването на Facebook статуси. Нека си сложа мъдрата шапка и ви дам няколко съвета за това, как да превърнете живота си в истински цъфтеж.

1. Бъдете себе си!

Твърде много хора в наши дни плащат данък „обществено мнение”, а благодарение на социалните мрежи, вече сме пределно наясно със същото това мнение. Въртим се в порочен нарцистичен кръг, който кара хората да губят връзка със собствената си същност. „О, всички харесват снимката ми по бански, но никой не харесва тази, на която съм с къс панталон – значи трябва винаги да нося бански”. Не. Трябва да носите онова, което искате. Никой не е длъжен да ви харесва, но трябва сами да харесвате себе си. Трябва да се чувствате добре, когато се погледнете в огледалото.

Хората са си изградили някаква странна представа, че последователите в социалните мрежи са истински приятели. Съжалявам, че ще разбия тази ви илюзия, но Facebook се различава от реалността. Той е конструирано, цензурирано и управляемо олицетворение на онова, което хората искат да виждат. Само вие знаете кои и какви сте всъщност, а това е най-важното. Не ви е нужно чуждото одобрение, а самонаблюдение и самоанализ.

2. Превръщайте мечите в цели и постигайте тези цели.

Веднъж баща ми ми каза, че ако не записвам целите си, те са просто мечти. Смятам, че беше напълно прав. Когато запишете някоя своя мечта черно на бяло и поставите листа на видно място, тя се превръща в цел, за чието постигане носите отговорност.

Това, обаче, не значи, че трябва да спрете да мечтаете. Мечтаенето е едно от най-прекрасните неща, на които сме способни като човешки същества. Реализирането на някоя мечта не я лишава от нейната магия, а означава, че каквато и да е тя, вие полагате усилия, за да я превърнете в реалност.

Това, което правя в момента (писането), дълго време бе моя мечта. Прекарах 12 години в технологичния бранш, преди наскоро да ме уволнят. В разговор с майка си споменах, че много искам да сменя попрището си и да си изкарвам хляба с писане, а тя ме попита: „А защо не го направиш?”. Започнах да се оправдавам, че не мога просто така да избера напълно различна кариера, след като 12 години съм работил в сферата на технологиите, а тя ме погледна и отвърна: „Можеш да направиш всичко, което поискаш. Нужно е просто да опиташ”. 5 дни по-късно получих работа като автор в маркетингова компания.

3. Оставете проклетия телефон!

Да, и аз нося известна вина по този въпрос. Опитайте се да излезете от дома без скъпоценния си смартфон и вижте колко време ще издържите, преди да получите пристъп на паника.

Ужасно се възмущавам, когато видя група хора, седнали на една маса, хапват и пийват (особено пийват), а в ръцете си държат телефони. Какво се случи с общуването лице в лице? То е цяло изкуство, на което, изглежда, обществото започва да обръща гръб.

Знаете ли, че преди години много хора са били популярни само защото са проявявали уважение към събеседниците си? Получавали са покани за вечеринки, за да забавляват останалите гости с приключенията и мъдростта си, а не със селфитата в банята или „умната” употреба на емотикони. Хората започват да губят връзката помежду си.

Когато излизам с приятели, събирам телефоните на всички и ги оставям на масата, с дисплеите надолу. Първият, който посегне към мобилното си устройство, плаща цялата сметка, а повярвайте ми, никой от другарите ми не би искал да плаща моята.

4. Използвайте мозъка си.

Благодарение на безграничните познания на Чичко Google, напоследък хората често бъркат интелекта с умелото боравене с ключови думи. Лишете приятелите си от интернет връзка и ще видите как всезнайковците се превръщат в блещещи идиоти. Всъщност, те винаги са били такива.

Предвид всичките налични технологии, хората би трябвало да стават по-умни, по-осъзнати и по-вързани. За нещастие обаче, нещата не стоят така – постоянно ни заливат с Ким Кардашиан, Джъстин Бийбър и сладки котенца. Последните не са чак толкова лоши...

Съветвам ви да творите и да градите. Нарисувайте картина. Напишете песен. Направете нещо оригинално и впрегнете мозъка си в по-полезни дейности от това, да го използвате, за да спира вятъра, който иначе би създавал течение между ушите ви.

„Но мен не ме бива в нищо”, сигурно си мислите. А откъде знаете, когато не сте опитали нищо? Не знаех, че съм толкова добър танцьор, докато не започнах да се движа в ритъма на една песен на Maroon 5 на бензиностанцията и не получих безплатно парче пица – без майтап!

На практика аз не съм никакво гуру, защото представа ми за тази дейност включва огромно количество канцеларска работа, която аз ненавиждам. Но пък съм доволен от живота си и искам същото за вас.

Джъстин Гамил в IHeartIntelligence.com