Отец Иван: Господ ме подложи на изпитания, но въпреки катастрофата, не изпитвах болка

Катастрофата, при която кракът ми бе потрошен, а няколко ребра счупени, е изпитание от Господ, за да се види дали ще се отречем от него или ще продължим делото без да се притесняваме. Слава Богу, вече се пооправям. Това каза пред камерата на бТВ отец Иван.
В края на миналата година той пострада тежко при катастрофа и тогава не се притесняваше толкова за себе си, колкото, че оставя жителите на приюта сами.
„Не може лесно да мине, защото съм на 70 години, а кракът ми е потрошен. Не усещах толкова болка, колкото се страхувах децата да не останат гладни и на студено, защото зимата дойде тогава, а ние не бяхме подготвени. Нямахме дърва и въглища, но добри хора бързо се отзоваха. Децата са ми силата. Не чувствам болка, когато са край мен. Те ми помагат, носят ми да ям“, добавя отецът.
Синът му отец Григорий сподели, че не му е било лесно да го смени в приюта.
„Не се изплаших обаче. Подготвен съм за това дело, защото съм до баща ми от малък. Слава Богу, всичко мина. Много хора ни помогнаха. Дори българи от чужбина се свързаха веднага с мен. Телефонът непрекъснато ми звънеше“, заяви Григорий.
300 души живеят в приютите в Нови хан и в Якимово. Ремонтират се къщички в селото и там може да се настаняват още хора, добавя отецът.
Пред камерата на бТВ Пепа, която живее вече 10 години в приюта, сподели, че е отишла там, след като прочела във в. „Труд“ статия за отец Иван.
„Бях изпаднала в трудна житейска ситуация. Загубих дома си. Обадих му се и той ми каза да дойда заедно с внука ми. Благодарение на него си стъпихме на краката, съвзехме се от стреса и притесненията. Внукът ми е вече ученик в седми клас, а тогава беше на четири години. Тук намерих не само подслон, а и морална опора. Благодаря на отец Иван за всичко, което е направил за мен и за семейството ми“, заяви Пепа.
„Тук съм с петте си деца. Най-големият ми син учи в Семинарията. Вече шеста година сме тук. От Агенцията за закрила на детето ни посъветваха да дойдем в приюта. Със съпруга ми живяхме 13 години по квартири. Накрая стана по-трудно и се наложи да се обърна към държавните институции“, разказва Роси.
А Вера добавя, че е в Нови хан от шест месеца, защото със съпруга й нямали възможност да си плащат квартирата и са останали на улицата. Благодаря на отец Иван, че ме приюти, каза още тя.