Така ли е? Поморийските рибари за своите нужди са Бургас създали!

Автор: Флагман.бг сн. Личен архив на д-р К.Каприев




В редакцията на Флагман.бг пристигна уникален текст на Химн на град Поморие, създаден през 1975 година, от който на бургазлии може да им призлее. Публикуваме го в автентичния му вид, предоставен от инструктора по айкидо – помориеца Георги Скуджов.
Автор на творбата е местният краевед, писател и поет Иван Кочев, който е на 80 години и понастоящем живее в София. Повод за титаничния труд е изпятата точно преди 40 години песен „Семеен спомен за Поморие“ на дуета Стефка Берова и Йордан Марчинков, както се вижда от началните строфи.
Доколко поморийци и сега живеят с  мисълта, че Бургас е бил създаден за нуждите на техните рибари и дали бургазлии ще приемат за унизително историческото припомняне как тук сме живяли в колиби, докато в блясък светски се е къпало Анхиало, оставяме на нашия читател. Историческата сага като цяло заслужава уважение и сериозен прочит.


Поморие

„На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас,
едно градче със себе си заето -
Поморие се казваше градчето“.

Така сега във песните се пее,
че без Бургас Поморие бледнее.
Но в старо време край града Анхиало
село Бургас в колиби е живяло.

На времето анхиалските рибари
за свойте нужди са Бургас създали,
когато риба в залива ловили,
почивали в колибите щастливо.

Стени високи имало Анхиало
и с блясък светски вредом е сияло.
Във минало неговите хора
обхождали света на бързи кораби.

Градът при траките е бил в лозите
край залив плитък, плискан от вълните,
Пенливо в пурпур виното искряло,
за Дионисий весело се пяло.

В Пальокастро сред злато и сред свила,
погребани във „Кухата могила“,
лежат до днес със сребърни венци
отколешни тракийски първенци.

Но римляни във ризници железни
нахлули във Анхиало безметежно.
Града след тежка битка покорили
и ниско траките глави склонили.

По времето на Рим той станал център
на всичките земи, които като лента
опасват Понтиса – морето Черно.
На императора Анхиало служи верно.

Така достигнал своето величие,
а е с него и високото отличие:
„Град на Траян“ прибавяли в награда
към името му старо Анхиало.

Монетен бронз във Улпия Траяна
бил сечен със рисунък чистий -
Орфей със лира. Не случайно
сега е „Златният Орфей“ наблизко.

Във чест на трите нимфи поморийски,
хранителки на извор минерален,
огньове спортни олимпийски
пламтели покрай градските му бани.

И ето седми век и с него нова пролет.
Славянското море заляло тез земи.
След него Аспарух с дружината си в полет
България повел към светли бъднини.

При Тервел и при Крум градът е във България,
с издигнат боен стяг над Черното море.
Съсед на Цариград – от нашето полушарие
най-бляскава престолнина за южните царе.
И срещнал Симеон край Ахелой Лъв Фока
Реката почнала от кърви да струи,
полето с кости се покрило. Със жестокост
посрещнал българинът чуждите врази.

Победата, а с нея и Анхиало,
спечелил Симеон – велик стратег.
От битката такава невидяна
дори до днес оттеква ек.

През робството османско Анхиало
е имало съдба нерадостна и зла
като на всички селища в България
пет века преживели в тъмнина.

От древна крепост в град мъничък
западнал той тогас
Пристанище голямо растнело
край близкото селце Бургас.

Дошла най-сетне свободата
възторзите били без край
братушките кат свои братя
посрещнал родният ни край.

И...заживяло с сол и с риба,
без пристан свестен, без мечти
Анхиало дървено и старо
със спомена за по-преди...

Веднъж във пощата пристигнал
чиновник слаб, на ръст висок,
единствено очите живи
издавали поет дълбок.

И съзерцавал той луната
замислено когато грей,
морето дремещо, вълната,
която лодката люлей.

Седял си тихо на скалите,
загледан в нощното море,
за да разговаря със вълните
във романтични стихове.

Нашепвали му за Калиопа -
красавица на града,
ковача – момък, що обикнал,
макар че била с зъл баща.

Разказвали за старо -харо,
което младите дели,
оплаквали се от лихваря,
от многобройните злини.

Но чудо някакво станало
като във приказка печти:
в бял паметник се преобърнал
поетът млад на тез скали.

И днес приведен замечтано
със взор унесен, все така
стои. Народът с благодарност
му носи най-свежи цветя.

Не вехне никога букетът
във каменните му нозе,
че любовта му към поета
не знае морски брегове.

Идеята за социализъм,
която Яворов възпя,
подхванаха със жар нескрито
соларите в града.

Във време трудно и сурово
на мрак. С разперени крила
Орлица – Партия съдбовна
поведе бой за свобода.

Борбата тежка на Девети
завърши. На площада стар
се сляха партизанска песен
с политзатворнически марш.

И литна песента високо
край Ниш и Драва, покрай Печ,
запяха я мъже в окопа,
в атака при картечен сеч.

Войната в май пак на Девети
завърши. Но за песента
предели няма. Пак от чети
на бригади се запя.

А днес навсякъде строежи светли
издигат стан висок, красив.
Поморие е с вид приветлив
при новия живот щастлив.
Градът от мрамор бял сияе
за втори път се той роди.
И както в приказка мечтана
криле за бъдното съши.

Ще мине време. В град – градина
ще растне той покрай брега.
Успех за цялата Родина,
жив показ горд за пред света.

Иван Кочев
София, „Княз Борис I” 62