Лавина от омраза

Автор: Росен БОСЕВ
Източник: в. Капитал


Научих за лавината над хижа "Яворов," под която загинаха три момчета, докато се връщах от Мальовица след два дни със ски в планината.  Пътувах в колата с един приятел. Когато му казах, че е паднала лавина на "Яворов", той каза, че синът му е там този уикенд за да кара борд. Не се притесни, защото първоначалната информация беше за пострадали гръцки туристи. Всъщност детето му беше израснало с него в планината и му имаше пълно доверие. По-късно щеше да стане ясно, че синът му е помогнал в акцията. Тогава въобще не беше ясно какво се е случило – нито броя на пострадалите, нито мащабът на инцидента.



После се разбраха детайлите – лавината е паднала към 14:30 ч. от Безименен връх към Погледец. Затрупаните са трима. Имали са лавинни уреди (пипс – устройство, което излъчва радиосигнал, който позволява локацията на затрупания), сонди (с които се сондира за точното му локализиране) и лопати. Хората, които са били в района, са организирали перфектната спасителна акция. Когато през следващите минути до час затрупаните са изровени, те вече са били починали.



Това са фактите.

В часовете и дните след лавината медиите вече бяха пълни с текстовете за случилото се.

Фактологическите грешки и противоречията се преплитаха със звучни епитети. Жълтият драматизъм "те са си виновни" беше надут до макс. Думите не бяха достатъчни, трябваше и снимков материал. Снимки на шейните, които свалят телата, фоторепортаж от входа на моргата. Аутопсия в реално време. Оцелелите се причакват от упор пред районното, за да разкажат как се чувстват.

Или сме забравили или не ни пука, че загиналите Камен Чипев, Кристиян Велинов и Момчил Велчев имат роднини и приятели, които страдат. Вероятно някои от тях до вчера не са знаели, че са ги загубили.

Базов принцип в журналистическата етика е да не засилваме мъката на хората, попаднали в беда. Такава информация, пише в Етичния кодекс, ще съобщаваме със съчувствие и сдържаност. Като журналисти сме поели ангажимент да уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си. 


Да, момчетата не е трябвало да бъдат там при тези условия. Но нека не забравяме, че в планината границата между субективна и обективна опасност е много тънка. Инциденти като този в неделя на хижа "Яворов" се случват и ще продължат да се случват. Те са функция от броя на хората, които карат извън писта, който се увеличава с всяка изминала година. Във Франция средно на година от лавини загиват по 30 човека. А в България инцидентите по обработени писти със сигурност са много повече от тези извън писта.



Противно на това, което внушават медиите, истината е, че като цяло обществото на хората, които обичат да карат извън писта уважава планината и в никакъв случай не може да бъде обвинено, че подценява риска. Вижте форума на тяхната организация - Българска асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС) и ще разберете. Има хора, които знаят за лавините не по-малко от средностатистически планински спасител. Със сигурност познават снега повече от тези, които обработват пистите на Банско. И са добре екипирани. За съжаление това не винаги е достатъчно. 


В морализаторско-жълтия речитатив практикуването на извънпистово каране беше сравнено със самоубийство. Стигма, която няма да видите след нито един инцидент на писта, където необезопасените оръдия за сняг, шахти и писти не са самоубийство, а чисто убийство. Няма да прочетете защо е важно да се кара с каска, нито какви са правилата за поведение (скорост, изпреварване, предимство) на писта. Или пък къде може да изкарате курс за лавинна безопасност. Не прочетохте и за това какво са лавините и как се образуват, за структурата на снега, за екипировката, която е необходима. Къде и кога е опасно.

Все неща, които ще помогнат да на хората да са информирани, което е първо условие за да няма инциденти. 



Но явно сега не е време нито за познание, нито за почитане паметта на загиналите – ако щете и само с мълчание. Място за емпатия няма. Тя беше отнесена от лавината на озлоблението и отчуждението много преди миналата неделя.