Отчаяна майка: Детето ми хапе и рита, в Бургас не искат да го лекуват

Автор: Ани ИЛИЕВА


Не зная дали детето ми е болно или с по-особен характер. Нямам пари да ходя по специалисти, в Бургас отказват да се лекуват, пише в своя сигнал до „Флагман” 35-годишната Нина Стойчева.
Станислав е по-буйно дете и в детската градина непрекъснато създава проблеми. Искам и аз като другите родители да работя, да помагам финансово вкъщи, но детето се задържа по няколко седмици в детска градина и ме молят да си го взема. Не виня директорите, нито учителите. Познавам си детето, то наистина е нетърпимо и пречи на другите. Макар че биха могли да прояват търпение, педагози са, обучени се да се оправят с всякакви деца. Но явно не могат с моето.

Срам ме е да си призная, но то се държи наистина неадекватно. Рита другите деца, хапе ги, хвърля играчки по тях. Веднъж беше наранил едно момиченце точно до окото, направо изтръпвам какво можеше да се случи. На друго пукна главата.

Понякога синът ми е послушен, понякога не се поддава на никакви команди. Казваш му да яде, той изсипва чинията на земята. Казваш му седни на столчето, той рита саксията, или се засилва да те ухапе. Наскоро ухапа съседката ни, буквално щях да умра от срам. Друг път хваща същата тази съседка за ръка и с часове си играе с котката у тях, усмихва се лъчезарно и е като ангелче.
Просто изведнъж се променя, живее в собствен свят, в който аз трудно мога да се намеся и оправя.

Тази година той става на 7 и трябва да тръгне на училище. Страхувам се да го изпратя там, защото нито ще седи на чина, нито ще изпълнява заповедите на учителката. От детската градина ми намекнаха, че е за специализирано училище, но не зная какво. Отидох в психиатрията в Бургас, изслушаха ме любезно и ме върнаха. Там няма детски психиатър и трябваше да отида във Варна. Заведох го. Приеха го за наблюдение. Изписаха му леки успокоителни и ни поканиха на втори преглед.

На път съм да се разоря. Във Варна плащам квартира, всеки ден отивам при детето, за да го видя, пътните не са евтини. Казаха ми, че трябва да го наблюдават. Но как да го наблюдават, като вече нямам пари да пътувам до Варна и обратно. Не работя, разчитаме на заплатата на мъжа ми всички. Какво да го правя това дете, кажете ми. Как да разбера какво му е и как да го лекувам, като не мога да си го позволя? Толкова ли са кът детските психиатри, та в Бургас няма от години поне един, пита отчаяната жена.
А без лекарства Станислав става все по-буен и все по-неуправляем.