Гледайте комедията „Чиста къща” с Йоана Буковска в Бургас
"Чиста къща” е чиста комедия, в която жена спасява любимата на съпруга си. Любовница харесва съпругата на любимия
04 Февруари 2015, Сряда, 18:43 ч.
Премиерата на спектакъла ще бъде на 16 февруари от 19 ч. на сцената на Операта
Режисьорът Иван Урумов представя в Бургас комедията „Чиста къща” от Сара Рул. Участват Ивана Папазова, Елена Атанасова, Радина Думанян, Йоана Буковска, Троян Гогов. Превод - Матей Тодоров, режисьор - Иван Урумов, костюми Мария Диманов, плакат - Георги Вачев, графичен дизайн - Явор Димитров.
"Чиста къща” е чиста комедия. Жена спасява любимата на съпруга си. Любовница харесва съпругата на любимия. Мъж оставя любимите си жени, за да търси лековито дърво. Прислужница иска да стане комик в Ню Йорк. Мъж и жена умират от смях, докато слушат идеалния виц. Всички герои вярват, че ако повече жени умеят да разказват вицове, светът ще е друг. „Чиста къща” на американката Сара Рул е сред малкото съвременни пиеси, които разказват за любовта светло и с кураж.
***
“Чиста къща“ в никакъв случай не е познатата ни момче-среща-момиче история. Болест, смърт и мръсотия са сред темите, които разглежда. Това е романтична комедия, дълбоко романтична, но в по-енигматичния смисъл на думата: илюзорна, примесена с фантазия, неразумна, може би малко налудничава.“ – „Ню Йорк Таймс“
***
„Тази динамична пиеса разглежда взаимоотношенията на Лейн – лекар, работохоличка, нейният съпруг Чарлз – хирург, който намира голямата любов в лицето на харизматичната, но умираща пациентка аржентинката Ана; дистанцираната сестра на Лейн – Вирджиния, която обича да чисти, и бразилската прислужница Матилда, която никак не обича последното... Нейната мисия е да измисли перфектния виц. На Лейн, обаче, не й е много смешно: „Не искам някой интересен да чисти къщата ми. Искам просто чиста къща.“ Но когато съпругът й довежда вкъщи новооткритата си любов – по-възрастна жена, болна от рак – за да я запознае с жена си, Лейн осъзнава, че антисептичен дом не е най-доброто средство срещу отчуждението. Понякога трябва да се научим да се извисяваме над безпорядъка на живота и любовта.“
– „Върайъти“.
Едно от най-младите попълнения в трупата на Драматичен театър - Пловдив Радина Думанян е номинирана за наградите „Икар“ за 2015 година в категория "Дебют" за ролята й на Матилда в "Чиста къща" от Сара Рул, с режисьор Иван Урумов.
Радина е възхитителна в ролята си на домашната помощница Матилда, чиято най-голяма мечта е да разказва вицове и да забавлява хората. Тя, освен, че внася свежата нотка и непринуденост в иначе сложната житейска ситуация, ни кара да се замислим върху неща от живота, които всъщност никога не са банални.
ПРЕМИЕРАТА НА СПЕКТАКЪЛА ЩЕ БЪДЕ НА 16 ФЕВРУАРИ ОТ 19 ч. НА СЦЕНАТА НА ОПЕРАТА.
БИЛЕТИ НА КАСАТА НА ОПЕРАТА И НА ТЕЛ: 0894/898-098
В категории:
Просвета
Рекордно нисък Дунав задейства мерки в АЕЦ Козлодуй
Бургас се превърна в център на бойните спортове
Рекордно нисък Дунав задейства мерки в АЕЦ Козлодуй
30/07/2026, Четвъртък 19:00
0
Софтуер засече 5000 пътни капана у нас, всяко пето преминаване е с превишена скорост
Съветниците отрязаха над половината бюджет за концерта в Деня на Варна
30/07/2026, Четвъртък 18:00
1
Дигитално възраждане: Как виртуалната реалност може да събуди спящото археологическо богатство на България
30 000 автомобила на ден през Кърджали: Готвят четири ленти и забрана на левите завои
Тихата катастрофа на пазара на труда: Как 90 % ще останат без работа
Капаро, блокиран профил и несъществуваща квартира: Българи изгоряха с оферти за Гърция
Жельо Вардунски посрещна 63-тия си рожден ден с изненада преди сесията в Камено
Дунав счупи историческия минимум: Реката падна до 23 см в Будапеща
Шок в детски лагер в Равда: Изведоха 17 деца заради опасни храни
17 млн. евро за МиГ-29: МО търси кой да ремонтира до 10 двигателя
________________
Публична тайна е, че директорът Налбантов е зависим от алкохола. За него практически е невъзможно да извършва каквато и да е дейност без да е пил алкохол. Всеки, който е бил при него в дирекцията е ставал свидетел на това как по време на разговор, от време на време, той отива до хладилника, вади някаква бутилка с концентрат и си налива за пиене. За Налбантов това е автоматизиран и несъзнателен процес, който той не може да овладее. Всичко това се повтаря многократно в продължение на целия ден особено в промеждутъците, когато е свободен - тогава той бърза да се прибере в дирекцията, за да си налее поредната чаша алкохол.
Спомням си за един случай, когато един от гостите му в дирекцията отказал да пие предложения му алкохол. Става въпрос за Димитър Бочев - професор по философия и писател, живял дълги години като емигрант в Германия. Тогава г-н Бочев обърнал внимание на Налбантов, че не е редно в едно училище да се пие алкохол и го предупредил, че това можело да му коства работата. За целта му дал за пример Германия, където това било невъзможно да се случи.
Когато няма гости, Налбантов кани в дирекцията някои от учителите, за да пие алкохол с тях. Когато говорят за такива случаи учителите си служат със специален жаргон, за да не назовават нещата с истинските им имена - например, че в дирекцията имало културно мероприятие и посещението му било задължително или че в "библиотеката" (т. е. в дирекцията) пристигнала някаква нова книга и тази книга трябвало да бъде прочетена и да й се направи разбор (т.е. алкохолът трябва да бъде изпит). В тази връзка много често в учителската стая се чуват коментарии за дадено посещение в "библиотеката", дали е било ползотворно и изпълнено със съдържание, какво е било качеството на конкретната "книга" и т.н. Нещо обикновено е в учителската стая да се чуват коментарии от този род: "Отивам в библиотеката", "Бях в библиотеката", "Защо не дойдохте в библиотеката? Всички ви чакахме там?", "Защо не каза на еди-кой си да не ме търси? Нали знаеш, че съм в библиотеката." и др. такива коментари все в същия алегоричен стил. Така за един страничен човек, който присъства на подобен разговор е много трудно да разбере, за какво всъщност става въпрос.
Много пъти учениците са ме подпитвали: "Какво правите в тази учителска стая през голямото междучасие!? Защо някои учители влизат за четвъртия час леко подпийнали?" Спомням си, че даваха за пример г-жа Бъчварова - учител по история: била в някакво особено, приповдигнато настроение, очите й светели, а бузите й били зачервени. Тук става въпрос за честванията на рождени и именни дни на учителите и техни родственици - предимно членове на семействата им, които се празнуват през голямото междучасие в дневната (помещение до учителската стая). Подобни мероприятия се насърчават от Налбантов, защото покрай почурпката има и подаръци лично за него - бутилки с алкохол, бонбони, сладки и ядки, с които той впоследствие черпи гостите си в дирекцията.
Когато се налага да молят Налбантов за нещо, предимно за отсъствия от работа, той им напомня какво трябва да направят, за да ги пусне: "Ама ще почерпиш, нали?" Учителите знаят за тази слабост на Налбантов и редовно с повод и без повод му носят алкохол, с което той многократно се хвали и го изтъква като доказателство за това, че учителите са зависими от него и се страхуват за работата си и затова му правят подаръци. Например, не пропуска да се похвали с факта, че учителят му по физкултура Пеев, с когото уж не са в много добри отношения, редовно, когато правел ракия или по други поводи, му носел по едно шише ракия и на него. "Значи го е страх от мен и затова ми носи ракия, а иначе нека пак да си лае срещу мен!" казва Налбантов за Пеев.
Нееднократно и на всеослушание Налбантов се е възмущавал и от Тодор Стамов - учител по труд и техника, затова че му бил обещал едно лимонадено шише ракия, а като донесъл ракията се оказало, че бутилката била само половин литър, а не от големите двулитрови шишета. "Много е свидлив тоз Тошко! Ами отпусни се, бе човек! Директор съм ти все пак! Това ли заслужавам аз - едно малко шишенце!?..."
Самото пиене в дневната през голямото междучасие се приема от учителите за нещо нормално, за някаква даденост или придобивка, от която те редовно трябва да се възползват, още повече, че това им поведение се насърчава от Налбантов. Спомням си за един такъв случай. Веднъж в учителската стая дойде една ученичка - Бойка Радева, която търсеше учителката по история г-жа Бъчварова. Казах й, че Бъчварова е в дневната и че може да влезе там и да я намери. В този момент наистина не съобразих, че учителите там пият алкохол и че това ще бъде видяно от ученичката. Г-жа Бъчварова се скара на ученичката затова че влиза в дневната и после като разбра, че аз съм й разрешил, се скара и на мене като ми даде да разбера, че не било редно учениците да виждат какво става в дневната. Случаи като този бяха показателни за това какъв двойствен живот имат учителите. От една страна се правят на изрядни, а от друга съвсем съзнателно нарушават закони и морални принципи задължителни за работата в едно училище...
Много по-интересна е реакцията на Регионалния инспекторат по образованието - Бургас на многократните ми сигнали за това, което се случва в СОУ "Н. Й. Вапцаров" - Приморско и в частност за употребата на алкохол в училището.
При нееднократните проверки, които са се правели от РИО е било установявано, че в дирекцията и в училището като цяло, не се е употребявал алкохол. Нямало данни учителите да са употребявали алкохол по време на работа...
Т. е. всичко в това училище било нормално (!?!?!?!?!?!?!)
Възникват основателни въпроси: Какво точно работят служителите в РИО - Бургас? Работят ли въобще? Имат ли си те някаква представа какво се случва в училищата в областта?