Крясъци и побоища в жилището на независимата депутатка Анна Баракова!

Страховити скандали се вихрят в апартамента на депутатката Анна Баракова, които сериозно са стреснали обитателите на малката кооперация в квартал „Изток“. Щастливото число 13, с което Баракова попадна „преференциално“ в парламента от листата на ББЦ по схемата „13-13“, се оказва не само фатално, но и кошмарно за нейните съседи.
Това твърди сайтът "Гласове", като се позовава на разказ от съседка. В публикацията обаче хем е посочено жилището, в което живее жената, която се оплаква - "...семейство с две малки деца живее над апартамента на пловдивчанката", хем името й е скрито - "...помоли да не съобщаваме истинското й име, за да не навлече неприятности на семейството си". "Нямам проблем да изляза и да разкажа всичко с името си, но искаме да уточним какви стъпки ще предприемем, за да се спасим от този ужас", казва съседката на Баракова.

„Апартаментът под нас се води на Народното събрание и досега не сме имали никакъв проблем. Само че през последните два месеца тук дойде да живее депутатката Анна Баракова с майка си и някакъв мъж на около 35-40 години, за който нямаме представа какъв е – член на семейството или приятел. Всъщност не знаем дали и по-възрастната жена е нейна майка, но и двамата живеят с нея постоянно. Това няма значение и не ни интересува, ако не бяха непрекъснатите скандали.С нея имаме сериозни конфликти, защото това е денонощен тормоз. От сутрин до вечер са крясъци и побоища, гонят се из апартамента, нещо се троши и пада. Най-често се карат мъжът и майката, не знам дали и тя се намесва, но често се чуват някакви женски гласове. Чували сме ужасни скандали и между двете жени, както ги мислим за майка и дъщеря. Не искам да излиза, че слухтим какво си казват, но те така силно викат, че и глух да си, ще чуеш. По-възрастната нарича по-младата „проститутка“, „курва“, „нещастница“. Когато Баракова я няма, мъжът започва да крещи на майката. Чували сме тя да иска пари, а той да й дава и да я гони. Двамата се псуват и взаимно си крещят един на друг „Махай се оттука!“.

Не ми се ще да изпадам в подробности, но скандалите са наистина много тежки. Не съм виждала какви са след това последствията, но винаги се страхувам, че може да се случи нещо много лошо. Преди няколко дни през нощта възрастната жена беше тръгнала да излиза и на вратата крещеше така, че я чуваше целият блок. Викаше, че отивала „да се мята“, щяла да се хвърля под някоя кола, защото не издържала вече. По-младият мъж я гонеше от апартамента и двамата крещяха и се заплашваха. Моя съседка, която живее срещу тях, излезе навън просто защото не издържа. После двамата съквартиранти на Баракова се прибраха и всичко утихна, но до следващия скандал. Онзи ден дойдоха някакви лъскави автомобили и заминаха нанякъде, сигурно за коледните празници, защото не сме ги чували.

Просто те не са адекватни хора да ги помолиш за тишина, ние сме с две малки деца, под нас има бебе. Никой от нас не би се наел да се разправя с тях, защото са някакви жестоки семейни разправии и не е ясно накъде ще ги избие. Не биха могли да помогнат и органите на реда, защото Анна се ползва с депутатски имунитет. Говорих и с нашия домоуправител на блока, но и той нищо не може да направи. Наши близки ни посъветваха да пишем до Народното събрание тези хора да бъдат преместени оттук, защото не мисля, че ще се промени каквото и да било, дори да ги предупредят. Опитах да говоря с майката, но тя ми хлопна вратата. След това излезе въпросният мъж, който също ми блъсна вратата. Той ми прилича на онзи тип, който може да ти плесне някой шамар и да те изгони. Няколко пъти пробвахме да направим контакт с тях, но той е просто неосъществим. Нямаме никаква обратна връзка с тези хора и наистина сме страшно притеснени.

Преди нея в жилището са живели депутати от ДПС, преди това от НДСВ, никога не сме имали никакви проблеми. Дори сме обсъждали неща, свързани с квартала и блока. Всички в кооперацията се познаваме от години, събираме се и си помагаме. Това са първите хора, с които нямаме никакъв контакт, и не знаем как да излезем от това кошмарно положение. Като започнат крясъците, децата, нали са любопитни, излизат да видят какво става. За да ги заглушим, пускаме телевизор, пускаме музика, но нищо не помага. Страхуваме се за децата си.“

Днес+