Как таксистите „продават“ бежанци на полицията

Източник: clubz.bg

„Качих ги на Университета – двама от Мианмар и двама от Афганистан. Искаха да ги откарам до Кула, Видинско. Единят афганистанец малко разбираше български и само с него комуникирахме.“

Така започва разказът на един столичен таксиметров шофьор. Ще го наричаме условно Павел, защото като повечето водачи на жълти автомобили, които работят основно нощна смяна в столицата, не иска да си има проблеми.

Не е тайна, че бежанската вълна за някои е доходоносен бизнес. На 21 октомври дори в столичното 8-о РПУ почина таксиджия, арестуван през нощта заедно със свой колега – двамата превозвали общо 8 лица, които твърдят, че са сирийци.

„Почти няма сирийци , бе братче – най-много са от Ирак, Либия, Алжир, Тунис, всякакви други африкански държави“, казва ни Павел, докато си спомня за доходоносните времена – най-вече края на миналата година и началото на тази.

Как се появяват в центъра на София, не му е ясно. Според него има стройна организация на преминаване на турската граница, независимо от оградата и засиленото полицейски присъствие.

    „Имаше огромни тълпи – ти знаеш... На Лъвов мост, като застанеха от двете страни на булеварда – някой път се сбият, търкалят се тела, хвърчи кръв...“

Веднъж озовали се в столицата, всички по принцип търсят курс към сръбската граница. А напоследък, както отчете и МВР, и към румънската. Уговарят се на собствена глава – няма някаква система, и затова можеш да видиш комбинации от най-различни народности. Наемат кола от произволно избрана стоянка.

За всеки таксист това е златен курс – 150 лв. до гр. Кула, които, както е неписаната практика, се дават изцяло авансово. Не вземеш ли 100 % от сумата, не тръгваш. А имало и бонус дискретност – 30 лв. да се мине по най-безопасния маршрут по преценка на шофьора. 

Затова Павел избрал през Петрохан, а не по магистрала „Хемус“, защото... мианмарците доста си личали. Там обаче ги спира патрул на Гранична полиция, който винаги стои в планинското с. Бучин проход (но той тогава не го знаел).

„Тихичко им викам: Пари имате ли, че сега го закъсахме? Те имаха, но полицаите категорично отказаха."

Отведоха ни всички в граничното управление в Годеч – и мен, и тях. Там вече стои и ДАИ да ти провери всички документи на таксито и никак не останаха доволни, че при мен всичко е изрядно.  Един колега си тръгваше преди мен „обработен“, а докато бях там, доведоха още един... Само за час-два“, разкрива шофьорът.

След като в типичния си стил полицаите му дали да разбере, че може и да го закъса, особено ако го хванат втори път, му предложили сделка. Те му дават номер на един дежурен телефон, а при следващия курс уговорка: той звъни за една секунда и обявява накъде и колко човека са го наели. По пътя таксито се натъква на „случайна“ проверка и всички са доволни – полицията хваща бежанците, а Павел си прибира цялата сума в джоба и се прибира вкъщи.

Питал – защо просто не се разберат с големите такси-компании да им докладват, но те отвърнали, че нямат такава практика.

Проучване на Клуб Z също показа, че няма официална заповед полицията да си разменя телефони с таксистите.

    „Това беше периодът, в който на стоянката пред Халите не можеше да намериш място да спреш – всички чакахме там за такъв дълъг курс -  казва ни. - Виж сега – има по 5-10 коли.“

От това той си вади извод, че са сработили „професионални“ канали и вече не се разчита на тях. Смята, че няма как униформени или техните началници да не са замесени.

Само след няколко дни му се случило същото. Този път не ги разбрал откъде са, но искали курс към Калотина ...

    „Отиваш в бензиностанцията да заредиш и да купиш винетка – хората си чакат кротко в колата. Влизаш в тоалетната преди път и звъниш.“

Това и тръгнал да прави нашият шофьор, но когато почти бил набрал номера, му станало жал.

    „Върнах се при тях и казвам: Момчета, извинете... Бягайте, защото ще ви хванат.“

Разбягали се като пилци във всички посоки.