Шампионът Сашо Лютаков остава завинаги в морето, портретът му е на най-високата скала на остров Свети Иван

Източник: 24часа



Отскоро рибарите, които напускат созополския порт и излизат в морето, виждат усмивката на едно момче, което ще остане завинаги на 23. Портретът на състезателя по подводен риболов, който загина на 12 септември по време на рeпубликанския шампионат, е нарисуван върху най-високата скала на остров Свети Иван на метри от мястото, където морето го погълна, пише 24часа.

Така федерацията по подводен риболов почете една от най-големите си надежди, която си отиде, преди да разгърне истинските си възможности.

Александър беше лидер, умееше да увлича хората около себе си, непрекъснато раждаше идеи и бързо намираше последователи, с които да ги реализира, разказват приятелите му. Над 30 състезатели по подводен риболов и близки на Сашо се събраха на 21 октомври в Созопол, за да почетат паметта му на 40-ия ден от нещастието.

Момчетата от този спорт не са просто съотборници, те са и приятели - много държат един на друг, чувстват се добре заедно, споделя бащата на Сашо - Иван Лютаков. За него е трудно да си спомни кога синът му се влюбва в морето.

“Сякаш винаги е било така. Още като беше дете, обикаляхме заедно много места по крайбрежието.” Александър започва да се занимава активно с подводен риболов преди 7-8 г. И преди това не е далеч от спорта - тренира активно футбол. Увлича се по гмуркането с харпун, когато е ученик в механотехникума, състезава се за бургаския клуб “Тритон”.

Изборът му да продължи образованието си във ВВМУ “Никола Вапцаров” е съвсем логичен. Малко след началото на следването му там също се учредява клуб по подводен риболов и Александър е един от елитните му състезатели, става и капитан.

“Никога не съм се опитвал да го спирам, как да пречупиш мечтите на детето си”, казва бащата Иван Лютаков. Повечето от снимките на Сашо включително и от детските му години са край морето. И на повечето е усмихва. Мечтаел да пътува по екзотични места.
Специалността му в морското училище е корабоводене и навигация. Трябвало е да се дипломира на 15 октомври.

Последният му кадър е от деня преди инцидента. Младият Лютаков гордо показва улова си, с който печели надпреварата в първия ден от шампионата.

“Обади ми се след състезанието - беше много щастлив от победата. Надяваше се да повтори успеха и на следващия ден”, разказва Иван Лютаков. Той е присъствал на повечето състезания на сина си, но турнирът в Созопол започва в работен ден и затова не може да отиде.

Около 18 ч телефонът му звъни. Бащата вижда номера на треньора на Сашо - Злати Коларов. Случвало се е синът му да се обади от чужд телефон, но вместо неговия глас чува гласа на треньора. По това време 23-годишният състезател все още не е открит. Бащата тръгва към Созопол.

“Дадохме старт на състезанието в 9,15 ч, участваха 13 отбора, 13 лодки тръгнаха по различни маршрути, Александър е поискал да се гмурка в северната част на остров Свети Иван, тъй като там е попадал на богат улов”, разказа пред “24 часа” Атанас Катрафилов, президент на федерацията по подводен риболов.

В 13,30 ч лодката минала покрай мястото, за да прибере Александър, но той не бил на повърхността. Открили там само буя му със закачена на него едра риба.

Намират тялото на състезателя около 19,30 ч. Образувано е разследване, което още не е приключило. Нищо от събраните данни не дава основание да се смята, че Сашо е получил някаква травма или пък се е заклещил на дъното. Начинът, по който е намерено тялото му под водата, показва, че се е готвел да изплува. Аутопсията потвърждава, че удавяне е непосредствената причина за смъртта му.

“Знам какво се е случило”, казва Иван Лютаков. Заради собствения си опит в морето е наясно с коварната загуба на съзнание, когато кислородът не стигне. Състезателите по подводен риболов се спускат на дъното с неопренови костюми, но без допълнително оборудване. Те разчитат на собствените си дробове.

Със Сашо се е получило т.нар. blackоut - затъмнение, попадането в черна дупка, което става, ако гмуркачът остане под вода прекомерно дълго време. Всеки от състезателите е снабден със специален часовник, оставането над 2 минути под вода е много рисково, твърдят риболовци.

Младият състезател е искал на всяка цена да се представи отлично и във втория ден от турнира. Той се стремял към място в националния отбор и титлата на републиканско би била трамплин към него. Сашо щеше да постигне тази своя мечта рано или късно, убедени са приятелите му.

Въпреки че след инцидента шампионатът е прекратен, Сашо запазва титлата си от него. Така в последното състезание в живота си той завършва като победител. На пристанището в Созопол е поставена паметна плоча, която да съхрани спомена за смелия млад мъж, за когото преследването на мечтите е било по-ценно дори от собствената му сигурност. Това не е единственото, което ще направим в негова памет, обещава президентът на федерацията Атанас Катрафилов.

За приятелите Сашо остава в сърцата. Един от тях - Мишо, с когото са израснали заедно, публикува във фейсбук снимка няколко дни след нещастието, на която двамата са почти деца, с текст към нея: “Някой ден, някъде пак ще бъдем заедно, брато. Почивай в мир в твоя безкраен океан!”