Продадената за $ 262,5 млн. компания Telerik показа, че в България може да се създава, а не само да се краде

Американска фирма за софтуер купи аналогична българска компания за 262,5 милиона долара. Това е новината на седмицата, а може би и на годината.

Ключови думи: телерик, софтуерна компания, продажба телерик

24 Октомври 2014, Петък, 18:59 ч.

Автор: Веселин ЖЕЛЕВ
Източник: clubz.bg

По-позната е обаче България, която разпределя и яде. Не тази на know how , а онази don’t know и на don’t care

Американска фирма за софтуер купува аналогична българска компания за 262,5 милиона долара. Според мене това е новината на седмицата, а може би и на годината. За почти толкова пари страната ни продаде едно от най-големите си държавни предприятия – Българската телекомуникационна компания – преди повече от десет години.

Паметта на народа изглежда къса. На медиите – също. Центърът на вниманието им днес е върху неща, за които никой отвъд Калотина не би дал пукнат грош.

Сделката, в която американската Progress Software придоби българската Telerik е поредната илюстрация за съжителството на две Българии.

Българията, която създава и Българията, която разпределя и яде. И краде. Българията на know how и Българията на don’t know и на don’t care. Българията която решава проблеми и Българията, която ги създава.

Такива части има не само у нас. Проспериращите страни пазят и поощряват първата. Защото без нея животът на втората става все по-труден и все по-лош.

България обаче не е просперираща страна. Тя е хронично ощетена и целият свят й е виновен. Той непрекъснато крои заговори, защото ни завижда. Че сме най-красиви, най-умни и живеем на най-хубавото място.

Тази България обаче упорито не забелязва другата, която всъщност реално потвърждава поне част от нейните мегаломански претенции. Невежият обикновено мрази това, което не разбира. Защото от него разбира, че е невеж. И това го обижда. Той си отмъщава като използва демократичното си право да избира – дава властта на себеподобни. Така е социално справедливо. Не може едни и същи хем да могат, хем да знаят, хем да управляват. Хем да получават всичко, без да дават на нас – с гайдите.

Случаят Telerik илюстрира класическо предреволюционно противоречие – производителни сили, развиващи се в задушаващо ги политическо статукво. Няма място и за двете. Или силите загиват, или статуквото се променя.

Не зова никого на оръжие. Просто напомням, че живеем при глобализация и на производителните сили е много по-лесно отколкото през ХIХ век да избягат от задушаващото ги статукво, вместо да го разрушават.

Когато то остане само, в чист вид, без никакви нетипични елементи, се получава това, което наричат провалена държава.