Историята на Пловдив - епопея от събития и герои

Ключови думи: пловдив, античен град

 Историята на Пловдив е толкова богата на събития, че трудно би могла да бъде разказана в рамките на няколко изречения. Началото е свързано с тракийските племена одриси и беси. Редица антични автори описват нравите и богатата култура на траките, които първи създават укрепено селище върху едно трихълмие, което наричат Евмолпия. През 342 г. пр. н. е. Филип II го завладява и го нарича Филипополис (от гр. Град на Филип). Но след около половин век одрисите начело със Сеутес III възстановяват тракийското царство. През 278 г. пр н. е. градът е разрушен от келтите, а след това през III и V век следват още две разрушения от готите и хуните. През 72 г. пр. н. е .римляните, предвождани от Терентиус Варос Лукулус завладяват поречието на р. Марица и градът е наречен Тримонциум (град на трите хълма). Той бил главно стратегическо средище, което нашествениците веднага оценили и решили да използват умело – започнали да строят здрави каменни пътища, храмове, бани, стадиони, театри, римският преаториум, модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Градът започнал да се разширява и се спуснал от хълмовете към низината. С разцепването на Римската империя метрополисът остава в Източна Римска империя Византия.

По това време Тримонциум е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Когато през VI в. в града идват славяните, те възприемат тракийското име Пулпудева, но го модифицират като Пълдин, Плоудин, а оттам произлиза и днешното име на града - Пловдив. За първи път хан Крум го завладява през 812 г, но в пределите на българската държава е включен от хан Маламир през 834 г.  По време на 8-те кръстоносни похода, продължили до 1291 г. Пловдив е бил опожаряван два пъти. Той бил превземан 15 пъти преди през 1364 г. да бъде завладян от турците, които му дават името Фелибе. Градът става икономически и търговски център, а за кратко време били построени 55 джамии и огромен пазар с над 1000 магазина. Новите завоеватели разрушават крепостните стени, останали от римляните и започват масово строителство на обществени сгради – страноприемници, ханове, бани. С новия си архитектурен облик Фелибе се превръща в типичен ориенталски град. През Възраждането се засилват и търговските и политически отношения на Пловдив с Европа и Русия. Българският дух се събужда, а с него и желанието за свобода. Развитието на националната култура и борбата за църковна независимост се превръщат в основна цел на населението. Градът става осоновоположник на редица важни събития – на 25 декември 1859 е отслужена първата в България литургия на роден език, през 1839 г е открито първото българско училище, по-късно се откриват първото българско книгоиздателство, първата печатница, библиотека, музей, театър,изложба, хор, конгрес по стенография, първо българско изложение с чуждестранно участие.
 
С подписването на Санстефанския договор от 3. 03. 1878 г. Пловдив е обявен за столица на новата държава Княжество Бълагрия. Скоро след това, с Берлинския договор той остава столица на Източна Румелия, но при Съединението от 1886 г, запазва значението си на културен и търговски център.