Болните да скачат с парашут в поликлиниките, може и чрез изстрелване с катапулт!

Автор: Илонка ИВАНОВА


Преди няколко години станах свидетел на гледка, която все още се появява като кошмар от време на време пред очите ми. Място на действието Тубдиспансера. Есен е, вали гадно и неприятно. Кола се върти пред Трета поликлиника, няма къде да спре и спира до тротоара откъм страната на „Гурко“. Млада, изплашена жена  буквално изважда от колата смъртнобледен мъж, държи го, той плете крака, тя го довлича почти на гръб до диспансера в дъжда. Явно за някаква инжекция или процедура. Или за приемане. Не зная. Човекът изглеждаше толкова зле, че беше цяло чудо, че може да мърда краката си.

Докато минават десетина минути и жената вече почти е настанила близкия си в чакалнята, пристига паякът и вдига колата. Жената изскача да я паркира, след като е оставила болния в сградата и занемява. Возилото го няма. Дъждът продължава да вали и не се знае това, което се стича по лицето й капки вода ли са, или сълзи от болка и безсилие.  

Това се случи преди няколко години. Тогава нямаше паркинг на „Гурко“, но си мисля, че и да имаше, тя нямаше да може да пренесе болния оттам до диспансера.

Да, сега построиха хубав голям паркинг. Само че платен. Въпросът е защо болните в Бургас нямат достъп до медицинска помощ и трябва да плащат пари, за да отидат на лекар? Един път на лекаря и втори път, за да паркират? Не е ли някак срамно и нелепо да се взимат пари от хора в нужда, от спешни случаи, от инвалиди, едва тътрещи се по тротоара, та дори и от умиращи?

Като връх в класацията за невъзможен достъп до медицинска помощ е Транспортна болница. Болният трябва по някакъв начин да се придвижи дотам. Дори да го направи с такси, пак няма как да слезе до вратата, защото пред нея е сложен дълъг метален парапет. Може да спре на 200 метра от вратата, но там пък има знак, че в тази отсечка  на „Иван Вазов“ не само паркирането, но и спирането е забранено. Докато някой клиент с две патерици се измъкне от таксито, шофьорът може да отпере някоя глоба.

И така излиза, че за нито един трудноподвижен човек, или инвалид, или тежкоболен, залитащ от висока температура, достъпът по суша до Транспортна болница абсолютно невъзможен. По вода не става, защото и морето е далеч и остава да го спуснат по въздух. С хеликоптер ли, с парашут ли, или направо да го изстрелят с катапулт в чакалнята, пък каквото сабя покаже.  Щеше да звучи смешно, ако това не е поликлиника. А не нощен бар или магазин за секс играчки. Затова е просто ...нечовешко. Поради липсата на достъп пациентите са се преместили в други ДКЦ-та и следобед коридорите на Транспортна пустеят. А може би някой цели точно това. Да фалира и да бъде обявена за продажба. Мястото е доста апетитно.

Същият е и проблемът с Втора поликлиника, където никой няма къде да паркира. Дори и платените места са ограничени. „Хан Крум“ е малка тясна  уличка, от страната на „Иван Вазов“ паркирането е невъзможно. Майки мъкнат на ръце болните си деца, пенсионери пристъпват с разтреперани ръце с по един бастун във всяка и понякога дори временното спиране на кола е невъзможно. Точно на това нагъчкано със сгради и пътни артерии място въпросът може да се реши по два начина – или да се направи паркинг с доста средства от общината, като се укрепи и разшири тротоарът откъм Транспортна болница или се махне оградата и излишните сгради в двора на Втора поликлиника, или пак с много средства и двете лечебни заведения се преместят или слеят по някакъв начин. Лошото е, че едното е общинско, а другото ведомствено, но това е последният проблем на болните. Те не се интересуват коя сграда на кого е, а просто искат да се лекуват. Ако могат да стигнат до лекарите...

Връх на абсурда е пък нечия милост, която е оставила две места за паркиране на инвалиди пред Трета поликлиника. Който е решил това, явно не е имал никакво понятие какво има в тази поликлиника и какви болни освен традиционните отиват там. На третия етаж в обособен коридор е поликлиниката на Онкодиспансера. А там пациентите до един са с ТЕЛК, съответно инвалиди. И докато някои са в ремисия и горе-долу могат да стигнат до сградата, други са след операция, трети в напреднал стадий, четвърти бледи като призраци се придвижват едва-едва.

Истинска подигравка са тези две места за инвалиди, при положение, че на третия етаж се лекуват само инвалиди.Тъжна подробност е и че там се лекуват хора от цялата област, плюс Елхово и Ямбол. И всичките те трябва да паркират на две места. Останалото се плаща. Дори огромният общински паркинг в близост. Близки на пациенти разкриват, че прегледите, процедурите и изследванията понякога траят по 6 часа на ден. И трябва да платят за паркинг, понеже иначе или паякът ще вдигне колата, или ще ги глобят. 

От една страна те са натоварили болния в тъмни зори и са изминали стотици километри да стигнат до Бургас. Дали са сума ти пари да го докарат. Измъкват го от колата с последни сили, понякога дори го носят. И той, и те, са са свити сърца каква ще бъде присъдата на лекарите. Но дори докато чакат пред кабинетите и кършат пръсти да разбират ще живее ли близкият им, ще може ли медицината да му помогне, или ще го отпише, вън броячът трака и отмерва времето им за паркинг.

Нечовешко е в случая надеждата, здравето, или смъртта да струват пари. Във вид на глоби, такси и абсолютно бездушие!

Пожалете поне умиращите, драги общински съветници! Все още живите свикнаха...