Лишените от свободна воля миньори като носители на автентичните евроценности

Автор: Ваня МИЛЧЕВА


Ако искате ме заклеймете, но реалната причина (наопаки на цял ЕС) всички екстремистки, човеконенавистни и псевдопатриотични формации да отидат в канала се казва КОНТРОЛИРАН ВОТ. Може би от жълтите павета лишените от свободна воля миньори изглеждат като носители на автентични евроценности, чийто устрем към светло бъдеще е прекършен от проклетите червени олигарси и робовладелци.

Грозната истина е, че за две десетилетия трудовата класа беше превърната в оскотяла от страх и мизерия орда. Орда, готова да повярва само на онзи, който й обещае как ще изсели (и дай Боже изтрепе) богатите, друговерците, черните, гейовете, артистите, бежанците, западняците и кой ли не още, за да се възцари възмездието и справедливостта в "Клета майка България"....

Болшинството от тези хора в последните десет години станаха електорални донори на политически субекти, чиито имена днес, слава Богу, вече са история. Това не е някакво ексцентрично мое прозрение, а факт, лесно доказуем с няколко кликания в страницата на ЦИК.

Тези "парии презрени на труда" са истинският позор за политическата класа и най-вече за левицата, призвана да ги защитава. Но моментът за тяхното (и уви - на децата им) образование и очовечване е безвъзвратно изгубен. Сега трезва преценка можем да очакваме само от ония, които им дават хляб. Да, точно хляб, защото както стана ясно и месото е кът.

Като споменах "работодател" се сетих, че май лишените от свободна воля си заслужават съдбата. Едно че безработицата в регионите е чудовищна. И второ - производителността на труда у нас е на последно място в ЕС. Казано простичко - според статистиката огруханите жители на Бобов Дол с работата си са неконкурентни не само на евроминьорите, но и на събратята си от Балканските държави. Това, а не шефовете им ги обрича на доживотна зависимост не само по избори.

Убийте ме с камъни, но за мен най-скандалното във филма "Бобов дол" е склонността на работниците да си продадат гласа системно на всеки вот. Толкова системно, че шефовете им вече директно по карта им превеждат хонорара, за да си нямат ядове и издънки. Няма нищо по-логично да бъдеш солидарен с онзи, който все пак те храни. Солидарен доброволно и безвъзмездно!!! Защото, повярвайте, няма началник, дето да плати за нещо, което може да си осигури for free.

Още по-гротескно е, че и преди "лошият олигарх и робовладелец" да се амбицира политически, жителите на миньорския град са си гласували в червено. Те са сред най-традиционния и стабилен електорат на БСП. В съседните населени места пък (където никой не плаща) от скоро процъфтяват националистите, както споменах по-горе. Демократи и реформатори там не виреят предимно по манталитетни причини. Но от няколко години хората, за които седми ден жалее интелектуалния и медиен елит на България, са се "отворили" как да осребрят стремежа на шефа си да гарантира хляб и работа ЗА ТЯХ НАЙ-ВЕЧЕ.

Уви, такива са ценностите и идеалите на клетите роби. За нас остава клишето, че слава Богу, злото всъщност е за добро. Защото Бобов дол не е много далеч от Розово. Не само географски.