Защо правителството гузно мълчи за Отделението по изгарянията в Бургас?

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Снимки и видео Иван КОЛЕВ




За трета поредна година Бургас е най-добрият град за живеене в България. Градът, чието летище всяка година посреща най-голям брой туристи в страната. Градът, до който се намира най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа - най-големият работодател в България. Област Бургас – регионът, който ежегодно генерира над 14% от Брутния вътрешен продукт на страната.
Всичко това звучи прекрасно, докато не научим, че в административния център на най-голямата област в България няма Отделение по изгарянията. И това не е виц. Причините 13-те общини в Област Бургас да не разполагат с такова отделение може би са много. Аз обаче ще представя само фактите, и то само година и половина назад.

Ако имахме Отделение по изгарянията, животът на дядо Стоян и баба Донка може би нямаше да се преобърне за ден. Жестока трагедия прикова възрастното семейство на легло. На 6 март 2014 г. варненски лекари  ампутираха 9 от 10-те пръста на ръцете на стареца, седмица след като ги изгори, докато палеше печката в дома си.

Сигурно нямаше да има фатален край за 51-годишния Валентин и инцидентът с обгорените работници в ЛУКойл-Нефтохим. В петък, 13 декември, четиримата елтехници от Промишлено–монтажно управление АД (ПМУ) бяха ранени при отстраняване на кабели на територията на рафинерията.  51-годишният Валентин Стоянов, който беше с най-тежки изгаряния при инцидента, издъхна навръх Коледа в болницата във Варна.

Газовата бутилка-бомба в Долно Езерово почерни майката на обгорената Радостина през юли миналата година. Тежко  ранени бяха съпругът й Диян и 13-годишната им дъщеря Радостина. Експлозията пощади по чудо другото дете на семейството, което е болно по рождение и е трудноподвижно. В момента на експлозията то се е намирало в същата стая и не би могло да се спаси само. От силния взрив 40-годишният баща Диян Димитров беше с 90% изгаряния, а дъщеря му Радостина – с 50%. След като две седмици се бори за живота си в Клиниката по изгаряния към ВМА – Варна, Диян почина.

През септември 2013 г. 5-годишният Рамадан Мурад от руенското село Скалак изгори краката си, като стъпи в казан с вряща лютеница в дома на баба си в близкото село Рожден. Момченцето отново беше откарано по спешност във Военноморска болница Варна с 21% изгаряния.

През юни 2013 г. 22 деца на възраст между 11 и 13 години от Украйна бяха приети по спешност в МБАЛ – Бургас с различна степен на изгаряне на крачетата им. Седем от тях бяха в особено тежко състояние.

На 18 юли 2012 г. на паркинга на летище Бургас беше взривен автобус с израелски туристи. При атентата загинаха шестима израелци и един българин – шофьорът на автобуса Мустафа Кьосов. Ранени бяха 35 души.

Преди няколко години държавата закри в Бургас отделението по изгаряния в държавната болница. Затова всеки път се налага пациентите с тежки изгаряния да бъдат транспортирани 150 км до Варна, където е най-близката специализирана клиника. Често обаче този 1 час от Бургас до Варна се оказва решаващ. Дали политическите интереси са по-важни от живота на тези хора? Попитайте правителството с левите убеждения. Оборудване за такова отделение в града ни има, специалисти също, а Общината обещава подкрепа по всякакъв начин за разкриването му.

Какво още трябва да се случи, министър Андреева, питат хората от Бургас?

Преживяхме терористичен акт, в близост сме до най-голямата рафинерия в страната. Всеки един ден ли трябва да стават подобни инциденти, за да стане ясно на държавата, че градът ни няма как да е лишен от такова специализирано отделение?! Г-жо министър, дядо Стоян и баба Донка можеше да бъдат Вашите родители...