Правят супермодерен крематориум за 2,8 млн.евро в Бургас
В Бургас имаме стена за урни, но тя е проектирана безумно, очаквайте да разберете във Флагман.бг какви са неволите на опечалените
21 Март 2014, Петък, 10:47 ч.
Автор: Иван КОЛЕВ, снимка: Иван КОЛЕВИнвеститор иска 4,3 дка в гробищния парк, за да реализира проекта
Крематориум с траурна зала, помещение с хладилници и модерна инсталация иска да изгради в гробищния парк в Бургас „Крематориум инвест“.Компанията, която е смесено българо-немско дружество, регистрирано във Варна, е входирала инвестиционното си предложение в бургаския общински съвет. Дружеството се ангажира да реализира инвестиция от 2,95 млн.евро в траурния комплекс.
Фирмата предлагат няколко варианта, за да се изпълни проектът. Първият е свързан със създаването на съвместно дружество с Община Бургас, в който администрацията да влезе с апортна вноска – терен от 4,3 дка, намиращ се в съседство с гробищния парк. Втората опция е отдаването на терена на дългосрочна концесия , а третата – продажбата на 4,3-те дка.
От Община Бургас инвеститорът „Крематориум инвест“ иска осигуряването на пряк достъп до терена, промяна на статута на терена.
Основният акционер в компания е дъщерно дружество на немската IFZW GmBH – най-големият завод за производство на крематориуми в Европа. От българска страна акционери са варненската погребална агенция НИССИ Инвест, както и Атрол Бългериан Бизнес груп, притежаващи по 25 %. Управител на фирмата е Кирил Стоянов.
Докладната ще бъде разгледана най-рано на сесията през април.
Наше разследване след сигнал от близки на починал човек установи, че стената за урните в Бургаския гробищен парк, която беше построена през 2011 г. и е гордостта на шефката на общинското предприятие Магдалена Карастоянова, всъщност заслужава да бъде съборена незабавно. Какво установихме ние - ще разберете от репортажа ни скоро
В категории:
Бургас
4 зодии, чиято стара любов може да се върне тази есен
Проучване: Само 10 минути бавно тичане може да подобрят настроението и мозъчната функция
Гърция вдига данъка за чужденци при покупка на жилище: От 3% на 15% от 2027 г.
Втората половина на септември носи напрежение: 5 грешки могат да ви струват скъпо
ЕЦБ бие тревога: Газът и токът тласкат инфлацията нагоре, лихвите вече са 2,5%
Дара изненада феновете: Оттегля се от социалните мрежи, но готви нова музика
Само МВР ще спира шофьорите на пътя, край са дублиращите проверки
Андреа Банда скочи остро на Тити Папазов, постави под въпрос репутацията му
Линията на бедност скача на 443 евро от догодина, над 800 хил. души ще получат по-висока подкрепа
Извънредно над София: Самолет за Лондон кръжа час и се върна на летището заради повреда
Майката на Николай Златков след брифинга за „Петрохан“: Къде са доказателствата, това е свободно съчинение
10 години затвор за месар в свещения Наджаф: Продавал свинско на клиентите си като друго месо
Бих искала да се спра кратко на този въпрос, защото само така може да разберем, защо Църквата не приема кремацията като израз на християнска вяра.
Връзката между душата и тялото на човека според християнството е много силна, тъй като човек не е нито само тяло (както казват атеистите), нито само душа (както казват източните религии, вярващи в прераждането) – човекът, създаден от Бога, е психосоматична цялост. И точно в това е трагедията на смъртта – разпадането на човешката природа, отделянето на душата от тялото. Душата страда и не иска да се отдели от своето тяло, от своята естествена цялостност. Св. Йоан Дамаскин казва: «Страшна е тайната на смъртта, как душата не иска да се отдели от тялото си, от своята хармонична и най-естествена връзка».
И така, това означава, че тялото ни не е затвор, обвивка на душата, но е елемент на човешката личност. Душата се намира навсякъде в тялото и с действието си го оживотворява. И спасението, в което християните вярваме, не е само за душата ни, но и за тялото. Нещо повече, според учителите на нашата Църква «човешкият образ е по-висш от ангелския образ, тъй като ангелите са само дух, но дух, който не животвори, а човекът има душа и дух, които оживотворяват тялото му».
Древните християни са почитали изключително много мощите на мъчениците. Дори когато те са били изгаряни, вярващите са събирали останките, поставяли са ги в специални съдове и са им отдавали поклонение. Защото според учението на Църквата “и в най-малката част на тялото обитава неограничено Благодатта”. Тялото на човека е жива църква, в която той служи на Бога. А мощите на тези, които са му служили искрено, след това стават основа на ръкотворните храмове, в които се събираме на молитва всички ние.
И така, Църквата не може да приеме кремацията, защото уважава човешкото тяло и го счита за храм на Светия Дух, част от човешката личност. Дори след разделянето на душата и тялото личността на човека не се разпада, но душата продължава да носи спомените на тялото и очаква своето съединение с него. От друга страна, науката днес е доказала, че костите носят пълна информация за личността на починалия, но не и пепелта. Изгарянето на тялото, като неестествен процес, може да се възприеме като своеобразно “насилие” над душата. Гръцката църква отказва да извършва църковно опело на хора, приживе пожелали да бъдат кремирани.
Още повече че хората, които биха пожелали кремация, са или индеферентни към християнските истини, или пък изповядват близки до езическите възгледи - а именно, че тялото е затвор за душата. И в двата случая тези хора имат право на избор, неотменим елемент в демократичното общество. Но Църквата е длъжна ясно да заяви християнското учение за човека и същността на смъртта. Оттам нататък всеки е свободен да вземе своето решение. Въпросът не е догматичен в тесния смисъл на думата. Възкресението на мъртвите ще се осъществи, независимо дали са били погребани или изгорени, независимо от участта на човешкото тяло след смъртта му. Но погребването на тялото, връщането му в пръстта, от която е взето, според библейските думи, е свързано с догматичното (тоест основополагащо, неизменно) учение на Църквата.
Днес основният аргумент в полза на кремирането е изцяло в духа на модерното време – по-практично е, по-икономично, по-екологично... Един християнин, обаче, по съвсем естествен начин ще мисли за смъртта си в други категории – като за уникална, съдбовна среща със своя Създател. И ако дори Този Създател е бил положен в гроб (какъвто е големият парадокс на християнството), то какво остава за Неговите последователи, които искаме да участваме не само в Неговата смърт, но и във Възкресението Му.
имаш мръсни пари за пране правиш българо-немско дружество във варна :Д:Д:Д:Д:Д:Д:Д:Д
и милева кво направи за 7 години ми направих си крематориумче .....