Има ли правосъдие за Бисеров и Сидеров?

Автор: Велизар ЕНЧЕВ коментар за опозиционния в.Десант


Че в българската политика има свещени крави, недосегаеми от закона, това не е тайна. Тайната е в следствието, прокуратурата и съда, превърнали се в Бермудски триъгълник за истината и справедливостта. Да не дава Господ да зависиш от разследващ полицай, прокурор или съдия. Потърсиш ли правда от тия тримата, спукана ти е работата. Ако за редовия гражданин държавата е зла мащеха, за партиите на прехода тя е родна майка. Две от тях са със специални привилегии, а лидерите им са с божествен статут.

Говоря за Ахмед Доган и Волен Сидеров. Тях не ги лови закон, защото законите са писани по тяхната мярка. Милионите на Сокола са легални, след като съдът постанови, че са законно препрани в хидроинженерни проекти. По отчетите на Сметната палата Сидеров е беден като църковна мишка, но по фотодокументи отсяда в парижки хотели за милионери.

Вече четвърти месец следствие и прокуратура разследват деяния на Христо Бисеров и Волен Сидеров, докато първият е на свобода, а вторият крепи правителството.

Някогашната дясна ръка на Доган е обвинена в укриване на данъци и пране на пари в особено големи размери. Престъпления, заради които всеки простосмъртен обитава килия в Националната следствена служба.
Бисеров не е простосмъртен, а и доскоро бе зам.-председател на Народното събрание и зам.-председател на ДПС. Понеже ДПС е над закона, а и държавата е негово владение, кадрите на Доган са невинни по презумпция.

Сидеров пък е обвинен за хулигански прояви и нанасяне на телесна повреда на полицай на варненското летище - обвинение, което би пратило в ареста всеки, дръзнал да посегне на униформен. Тъй като и атакистът не е простосмъртен, и той е на свобода.

Ако в България имаше закони, в килията на Бисеров компания трябваше да му прави главният секретар на МВР. Питате защо?

Ами защото на 25 октомври 2013 г. главният секретар на МВР Светлозар Лазаров ненадейно се озова в парламента. В петъчния ден, когато Народното събрание бе полупразно, Лазаров влезе в стаята на ДПС и 20 минути разговаря насаме с Христо Бисеров. 48 часа по-късно Бисеров се срещна с Доган и обяви, че се оттегля от всички постове в парламента и партията.

Трябва да си страшно наивен, за да повярваш на версията на Лазаров, че няма нищо общо между неговата визита в парламента и оставката на Бисеров. И за паднал от Марс е ясно: главният секретар на МВР е предупредил зам.-председателя на парламента за разследване срещу него. Казано по-просто - имаме изтичане на информация от длъжностно лице, което е престъпление. Но не и в държавата на ДПС.

Тези дни шефът на ДАНС Владимир Писанчев се яви в парламентарната анкетна комисия по случая и обяви, че вътрешната проверка за изтичане на информация по казуса "Бисеров" е удължена.
"Ние имаме такава проверка и я правим, тя не е приключила, но изведнъж се оказа сложна", каза Писанчев пред журналистите, но отказа да коментира има ли подозрения за теч на информация.

Запитан  дали се проверяват и политици, той отсече: „Абсурд. Искате да ме затворите? Не мога да кажа подробности”...
Само този факт е достатъчен, за да се отвратиш от тайните служби и направиш един здравословен извод: стой далеч от полицай, следовател, прокурор и съдия! Имаш ли проблеми с правосъдието, обърни се към ДПС. Те знаят как да помогнат - ако не със свой магистрат, поне с поверителна информация ще те захранят.

Бисеров спи спокойно, но Сидеров е още по-спокоен за своето бъдеще. Затворническите кошмари са му чужди, пък и правителството се крепи на неговия златен пръст. Цената на пръста я видяхме на 12 март, когато атакистът излезе от столичното следствие и обяви: "Наложена ми е мярка за неотклонение подписка"...

За юристите това е скандално, даже брутално. Останал без имунитет депутат е обвинен в нападение на полицай и въпреки това остава на свобода, при това може да напуска страната. За да е ясен абсурдът, да си представим следната хипотетична ситуация:
Какво би се случило на гражданин, ако нападне полицай пред Народното събрание или на аерогара? Отговорът е един - ще бъде арестуван и ще прекара в ареста поне 72 часа. След което го чака следствие, съд и ефективна присъда.

Но вече казах: законите са за простосмъртните плебеи, не за богоизбраните патриции. Затова магистратите вменяват на патриция безобидното деяние "хулиганство", а не тежкото престъпление "нападение над длъжностно лице".
Върнем ли лентата на времето, ще си спомним, че на 9 януари главният прокурор гневно заяви: "Ако някой си мисли, че в тази страна може да нанесе удар на униформен полицай и да се упражнява след това в красноречие с оправдание за политически натиск, се е объркал..."

Сега обаче имам усещането, че не Сидеров, а Сотир Цацаров се обърка и подцени политическата цена на обвиняемия атакист.

Окрилен от благосклонното отношение към персоната му, Сидеров ни изнесе тази лекция по наказателно право:

"...Никога не съм удрял този юнак на летището. Той е 120 килограма, а аз тежа 70. Не виждам, как мога да го ударя и той да залитне. Лошото е, че стана честа практика полицаите да лъжат. Истината ще излезе наяве и ще се разбере кой го подтиква да лъже. Не мисля, че има главен прокурор, който да е застрахован от липсата на влияние. Това е така, защото и те са живи хора. Странното е, че съм обвинен преди да бъдат взети всички свидетелски показания. Върху мен беше лепнато едно петно. Това се прави с политическа подбуда. Идеята е да ме компрометират пред избирателите. Аз никога не си мълча и затова се случват тези неща с мен. Заради всички българи, които са попадали в моето положение, съм готов да платя тази цена..."

Как да не се разчувстваш от такива вопли? Как да не съжалиш политика, готов да плати всяка цена заради народа си?

Всъщност за съжаление е и Синдикалната федерация на служителите в МВР. На 8 януари тя изрази възмущението си от поредния инцидент между народен представител и полицай и обяви тази декларация:

„Съгласно действащото законодателство, при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР са физически неприкосновени, а причиняването на телесна повреда на полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му, е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. Като изразяваме надеждата си, че в конкретния случай компетентните органи ще изпълнят съвестно задълженията си, заявяваме, че погазването на законите тъкмо от тези, които са избрани да ги създават, е позор за Народното събрание и е несъвместимо с идеята за парламентарна демокрация".

Господа полицаи, позорът продължава.

Погребете илюзията, че България е правова държава, а вие сте защитени пазители на реда. Защитен е златният пръст на правителството, който е неприкосновен. Затова се пазете и стойте по-далеч от Волен Сидеров. Поне до края на този парламент.