Отнеха ли по тъмно бургаските социални едно желано дете от неговите родители?

Автор: Радостина ГЕОРГИЕВА Снимка и видео Иван КОЛЕВ



Реших да разкажа тази история от чисто човешка гледна точка, не за да защитя или укоря някого, а защото трагедията, сполетяла двама млади родители, може да застигне всеки от нас. Наситена с емоции и с разтърсващи поврати, тази драма заседна като буца  в гърлото ми. Тези хора не искат невъзможни неща – само да им бъде даден шанс да отгледат детето си. Никого не съдя и никого не обвинявам. Нека всеки от уважаемите читатели прецени сам на чия страна би застанал, ако се наложи. Дали това е грешка от страна на героите в този сюжет, или пък те са станали жертва на бюрократични пречки.

На малката Виктория е отредено да се роди в Сливенския затвор. Тя е лъч светлина,  чисто и неопетнено ангелче, което няма вина за прегрешенията на родителите си. Жалко обаче, че се налага  именно Вики да ги изкупи. За няколко месеца бебенцето е дадено за осиновяване. Предвид времето, което по принцип се налага да чакат осиновителите, процедурата тук явно е била ускорена. Никой не е съобщил за започването й нито на майката, нито на бащата или пък на друг техен роднина.

Историята започва, когато 36-годишният Георги Велчев от Севлиево се влюбва в 31-годишната Анка и двамата заживяват заедно. Тя е много добра жена, грижи се за него, безупречна домакиня е и дава всичко от себе си в тяхното съжителство. Има само един недостатък – произходът й е ромски. Поради тази причина Георги дълго време крие от родителите си връзката си с нея. Той не знае как ще реагират, какво ще кажат, дали ще я приемат...

Анка обаче забременява, а след това се оставя да бъде въвлечена в дребна кражба. Озовава се за кратко време в Сливенския затвор, където ражда детето си.

Тя иска да се грижи за Вики, която е настанена в яслата на затвора.

Един ден обаче й съобщават, че там се налага ремонт и ще трябва да изпратят детето в социален дом в Бургас. Нямало в момента места в дома в Сливен, нямало и свободно приемно семейство. При преместването на бебенцето в Бургас, социалните дават документи за подпис на Анка. Тя обаче не е достатъчно грамотна, за да разбере, че с подписа си дава съгласието си детето й да бъде осиновено, ако не го потърси до 6 месеца. Така започва историята на малката Вики, доразказва я нейната баба Павлина Йорданова (майка на Георги). Тя се свърза с екипа на Флагман.Бг, за да потърси помощ, да помоли за адвокатска подкрепа по случая с мистериозното осиновяване на нейната внучка.

„Синът ми живееше с приятелката си Анка Стефанова. След няколко месеца тя забременява.  Понеже Анка е от цигански произход, той не смееше да ми каже. Дори не каза, че е бременна. После каза, че в затвора тя е родила дете – на 4 януари 2013 г.

Страхували са се от мен. Понеже Анка е циганка, са се притеснявали как ще го приема“, разказва през сълзи Павлина.

„Обясних му, че трябва веднага да признае детето, но той нямаше средства да отиде до Сливен, беше безработен през това време.  Той е отговорен човек, има завършено средно образование в механотехникум, работил е“, продължава жената.

Малката Виктория е кръстена на дядо си по бащина линия, който се казва Владимир. „Синът ми си е мислел, че по този начин баща му ще му помогне. Но той от години го пренебрегва, дори го изгони от апартамента“, продължи Павлина.

Детето е родено на 4 януари в Сливенския затвор. Настаняват го в яслата на затвора, но се налага ремонт. Липсват места в Сливен в приемни семейства и в дома за деца без родители и внучето на Павлина е изпратено в дом за социални грижи в Бургас. И двамата родители влизат в затвора – майката е задържана за кражба, а бащата – източил чужда кредитна карта.

В края на май месец 2013 г. майката Анка излиза от затвора и за първи път търси Павлина.

„Обади ми се и първите й думи бяха: „Помогни ми да си вземем детето“. Даде ми всички документи, наех й квартира, уредих й интервю за работа. Аз бях готова да им помагам, защото имам добра професия и добри доходи. Детето щеше да бъде прието в детска ясла, защото вече е над 1 г.“, хлипа съкрушената жена.

„Синът ми не е знаел, че може от затвора да припознае детето. Много е искал да го направи, но никой не се е свързал с него, въпреки че майката го е посочила в документите като биологичен баща на Вики. В тях тя изразява желание на продължи връзката си с него. Никой не им е дал съвет, никой не им е помогнал. Анка е малограмотна и вероятно не е разбрала смисъла на документите, които подписва“, обяснява Павлина. Никой не й е помогнал, никой не си е направил труда да се свърже със сина ми, за да си признае детето, продължава тя.

В заповедта от Агенцията за социално подпомагане – Сливен се казва: „В хода на извършеното социално проучване не са открити роднини, които да се ангажират с отглеждането на детето“. Никой обаче не е потърсил Павлина. „Не е справедливо едно дете, което е желано от родителите си, да бъде осиновено толкова набързо, без да са направени допълнителни проучвания. Нали всичко се прави в името на детето. Защо не са направени допълнителни проучвания за бащата и да направят опит детето да остане в семейството“, пита една смазана от мъка българска баба. „Никой не ме потърси, никой не се допита до мен. Аз ако знаех за шестте месеца, веднага щях да се намеся. Използвано е, че тя е малограмотна и детето й е отнето“, смята тя.

 „Посъветвах се с адвокат, който ме увери, че ако има започната процедура по осиновяване, можем да я спрем веднага, като бащата признае детето. Направихме това и отидохме в Сливен, където е родено. Там обаче ни казаха, че детето е осиновено. Аз останах в шок, защото срокът, до който е трябвало майката да потърси детето, е до месец септември 2013 г.“, разказва Павлина.

„Толкова много искат да си я отгледат, а то какво се случи. За 3-4 месеца детето е осиновено, без някой да си направи труда да потърси други близки. Веднага са щели да стигнат до мен. Как може с едно дете, което е желано, да се действа по този начин, не са си направили труда да потърсят близките му“, продължава тя. „Не съм виждала детето. Точно тогава майка ми се разболя много тежко, 8 месеца беше на легло и не можех да мръдна, бях до нея постоянно. След това тя почина, не можех да се възстановя. Когато разбрах, че внучката ми е осиновена и никой не ме е уведомил за това, бях изправена пред следваща трагедия след смъртта на майка ми.

Това е несправедливо осиновено дете. Има толкова много деца, които чакат да бъдат осиновени, а нашето дете е желано, родителите искат да си го гледат“, плаче Павлина.

„Трябвало е Анка да получи помощ. Като са я видели, че е по-малограмотна, защо не са й казали: „Момиче, ето на тази дата ти трябва да дойдеш или да се обадиш, че искаш детето да остане за още известно време, докато бащата излезе от затвора“. Никой не й е помогнал за това“, плаче тя. „А това, че социалните служби в нашия град не са я намерили – как може, след като тя живее на същата улица, посочена на нейната лична карта. Винаги са можели да я открият. Тя ми каза, че постоянно е проверявала в пощенската кутия“, каза Павлина.

„Не е направено достатъчно, за да се потърсят всички роднини на детето. Това е едно желано дете, което Анка и Георги искат да отгледат. Те искат да си го вземат, а аз имам възможност да им помагам, да им наема квартира, да им намеря работа. Имам добра професия и стабилни доходи. Мога да им помагам при възпитаването на Вики, детска учителка съм“, казва през сълзи тя. „Анка е декларирала кой е биологичният баща на детето, името му, къде могат да го намерят. Не са й оказали адвокатска подкрепа бащата да си признае детето. Той е искал. Двамата искат да бъдат семейство. Той ще излезе след 3 месеца от затвора“, продължава да плаче Павлина.

„Моля за адвокатска подкрепа по този въпрос. Ако има дори минимална възможност да си върнем детето.

Мога да си позволя да заплащам хонорар. Аз не искам финансова, а правна помощ. Искам да помоля, ако има адвокат от Габрово или Велико Търново, който би могъл да ми помогне, нека да ми съдейства“, завършва разговорът ни с Павлина Йорданова.

Много са неясните моменти в този случай. Затова на 4 март (вторник) от Флагман.Бг се свързахме с Дирекцията за социално подпомагане в Бургас, които обещаха на следващия ден да ни предоставят информация за процедурата по осиновяването на Вики. Мина цяла седмица, а ние още очакваме това да се случи. Опитахме да се свържем отново с Гергана Иванова от Съвета по осиновяване, но без резултат.  Колко време ще мине, докато внесем яснота по случая и научим причините за изключително краткия срок (3-4 месеца) за осиновяване на това дете, можем само да гадаем...

Ето и чисто човешките въпроси, които бихме задали към Дирекцията за социално подпомагане.

Кой трябваше да обясни на полуграмотната майка Анка, че с подписа си на практика се отказва от правата си? Има ли начин родителите да се преборят за детето си? Семейството на Вики или пък бюрокрацията прати едно желано дете за осиновяване? Дали срещу подобаващ рушвет процедурата при Вики не е претупана набързо? Дали детето вече не е изведено зад граница от новите си осиновители?  Кой ще поеме отговорността за съсипания живот на едно семейство?

Все въпроси, останали без отговор... А държавата все си остава за едни майка, за други - мащеха!