Росен Петров и несбъднатата му среща с журналистиката

Автор: Ясен ДАРАКОВ



Лили Иванова казва, че на лошите хора им личи, защото са грозни. За Росен Петров това го подозирахме заради изкривената му физиономия от известно време, но вече го разбрахме със сигурност. И не защото се присъедини към партия на поредния бутафорен играч, търсещ начин да осребри „обществената" си ангажираност. А защото го направи подло, с лъжа и помитайки всичко след себе си, дори и телевизията, която го изхранваше през последните 13 години. А накрая дори не си каза довиждане с екипа, който през последните пет години стоя зад гърба му и който от срам реши да не се изпишат имената им на финала на шоуто.

Но каквото и да мисля за постъпката на Петров, чийто половин нос и целият му морал са изчезнали някъде, няма особено значение. Все ще се намерят малоумници, които да гласуват за „България без цензура" - такава, каквато си я представят Бареков, Делян Пеевски и техните покровители Цветан Василев и Ахмед Доган. И тук е мястото да вметна, че тази България без цензура, която тези хора градят с контролираните от тях медии, пропадна до позиция 100 в списъка на страните за свободна преса според „Репортери без граница". Само преди 10 години България беше на 34-то място.

Моят проблем е друг - плачовете в социалните мрежи и в интернет, че Росен Петров бил нарушил журналистическите принципи. Все едно аз да наруша правилата по ски спускане, дето ски съм виждал само на снимка. Такова е и положението с Петров. Той завършва школата на МВР в „Симеоново", първи факултет (на ДС), но работи близо повече от година в Криминална полиция на СДВР. После бившият полицай (доколкото има бивши ченгета) минава през „Шоуто на Слави", където често го обвиняват, че с гости, теми и шеги прокарва интересите на ДПС, докато накрая егото не издържа и той решава да си направи собствено предаване. Но то никога не е било журналистическо, публицистично или новинарско. А водещият му никога не е бил журналист. Той е една от много говорещи глави в ефира (както ги наричат в САЩ - talking heads).

Петров и немуподобните не е нужно да бъдат безпристрастни, балансирани или без позиция. Те затова са ни интересни и будят емоции, докато ги гледаме. Но интервюто му с Бареков беше манипулативно, гнусно и фалшиво. Защото, преди да започне, Росен Петров стана член на партията му след малко фалшив драматизъм и театър, за който по-добре да е взел добър хонорар. А веднага след това Бареков го провъзгласи за бъдещия им вътрешен министър. И започна с умилителните въпроси за детството, майка му и героичния страх за живота му... Абе, все едно Цветан Цветанов (бивш вътрешен министър и зам.-председател на ГЕРБ) да интервюира Бойко Борисов (негов партиен шеф и бивш премиер). Има някои граници, които дори и в тюрлюгювеч шоу като Петровото не бива да се прескачат.  Но бяха преминати без никакъв свян, в праймтайма на най-гледаната телевизия. Само че и двамата скоро ще научат, че телевизионният рейтинг не е равен на партийния, както отбеляза в статуса си във Facebook Нери Терзиева.