Проф. Галя Христозова е новият ректор на Бургаския свободен университет
Проф. дпн Галя Христозова работи в университета от 2000 г. Била е декан на Центъра по хуманитарни науки
28 Февруари 2014, Петък, 17:55 ч.
Тя беше избранa поради изтичане на мандата на проф. д-р Васил Янков
Настоятелството избра за ректор на Бургаския свободен университет проф. дпн Галя Христозова. Изборът се проведе поради изтичане мандата на досегашния ректор проф. д-р Васил Янков.
Върховният орган на БСУ дадe много висока оценка на работата на проф. Янков като ректор. Той работи повече от 20 години в университета. Три мандата е бил зам.-ректор по учебната дейност и акредитацията, член е на Съвета на ректорите, на Комисията по оценяване дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет, на Асоциацията на частните университети, на настоятелството на БСУ. През последните четири години като ректор проф. Янков със своя всеотдаен, достоен и неуморен труд неведнъж доказа високоотговорната си гражданска позиция, устойчивост и принципност при преодоляване на трудностите, съпътстващи развитието на университета. По време на мандата му БСУ получи нова институционална акредитация с 6 годишен срок, програмни акредитации на всички специалности по професионални направления с максимален срок и нови докторски програми., Академичната институция се утвърди като един от най-големите недържавни университети у нас с доказан национален и международен авторитет.
Новоизбраният ректор проф. дпн Галя Христозова представи Мандатна програма за дейността на академичното ръководство, насочена към устойчиво развитие на университета в периода 2014-2018 година.
Основната цел на програмата за посочения период е да съхрани и разшири позициите на БСУ като желано и търсено висше училище за подготовка на бакалаври, магистри и докторанти, да активизира квалификационната дейност и да затвърди позициите на университета като образователен, научен, квалификационен, международен и културен център.
Проф. дпн Галя Христозова работи в университета от 2000 година. Била е декан на Центъра по хуманитарни науки. През последните два мандата беше част от ректорския екип и отговаряше за ресора „Научноизследователска дейност и международно сътрудничество”. Под нейно ръководство се организира цялостната международна и научноизследователска дейност, изпълнението на задачите от двустранното сътрудничество с чужди университети и академични организации; участието на университета в организирането на национални и на международни научни прояви.
В категории:
Просвета
БТПП: Еднократният данък върху свръхпечалбите застрашава предвидимостта за бизнеса
Николай Димитров: Паметта на Светите братя Кирил и Методий е духовен ориентир за поколенията
Над 800 военни и полицаи издирват оцелели сред смазаните вагони в Испания
Небето над Москва почерня от дронове! 613 апарата атакуваха руската столица за една нощ
5 години и 6 месеца затвор за мъж от Добрич, хванат с половин килограм фентанил за над 30 000 евро
България остава последна в ЕС с еднакво ДДС! Предлагат данъкът да се връща на бедните
Сняг или дъжд в началото на ноември? Два водещи метеорологични модела дават различни прогнози за България
Тръмп готви нови удари срещу Иран, Пентагонът внезапно уволни главния военен стратег на САЩ
От руина до храм на изкуството: Галерия „Дечко Стоев“ в Поморие празнува 10 години
Трагедия край Монтана! Влак влачи 19-годишен младеж, той издъхна в болницата
Балканско квадринале на живописта представя ГХГ „Дечко Стоев“ в Поморие
Скандал в Румъния! Заподозряха българското правителство, че помага на Русия за атаките в Черно море
Директорът на училището в Приморско Стоян Налбантов поддържа много близки приятелски връзки с ректора на един бургаски ВУЗ проф. П. Чобанов (Понастоящем проф. Чобанов носи друга титла - президент на БСУ, но за удобство ще го наричаме с предишната му титла "ректор"). Все още не е ясно как са се запознали. Когато стане въпрос за Ректора, Налбантов винаги се възхищава от него, казва че бил голям курвар – по цял ден чукал студентките, направо нямал стигане. Винаги когато го търсел в кабинета му, Ректорът бил “зает” с някоя студентка. След два часа, когато пак го търсел, ректорът пак бил “зает”, но вече с друга студентка... Налбантов успявал да се добере до него като го причаквал в коридора, но и тогава Ректорът се измъквал: казвал му, че бърза, имал ангажимент с някаква мадама и нямал време за него. В такива моменти Налбантов много се чудел: “Абе кога работи тоз човек, бе!? Ми той по цял ден ебе!…Работи ли той въобще?”
Било нещо обичайно секретарката да не пуска Налбантов при Ректора, защото пак имало “посещение”. В такива моменти секретарката му намигала и се усмихвала многозначително и Налбантов разбирал за какво става въпрос. Самият той бил директор на училище и постоянно изживявал подобни ситуации с учителките – викал ги в дирекцията, заключвали се и правели секс. Но за разлика от него Ректорът боравел с много по-качествен материал и имал неограничен избор – край него било изобилие, навсякъде щъкало от млада плът и той можел да си позволи лукса да подбира. Въобще за Ректора университетът бил нещо като харем – арабските шейхове с техните хареми ряпа да ядат – ректорът го слагал и тях в джоба си.
Налбантов бил врял и кипял в подобни ситуации, влизал в положението на Ректора и разяснявал на по-непосветените какви са правилата на играта, т.е. как Ректорът свалял студентките: Начинаещите били предварително информирани от свои колежки какво точно трябва да правят. Влизали при Ректора и започвали най-невинно да го молят за някаква услуга или ходатайство, най-вече за вземане на изпит. Ректорът им давал някакви обещания с половин уста, след което студентките пристъпвали към изпълнение на основната програма т. е. това за което били дошли – правели му по една свирка. Това било абсолютна гаранция, че изпитът ще е взет. От друга страна като си помислел човек, и неговата не била лесна. Ректорът имал много претоварена програма и затова предпочитал да му правят свирки – няма хамалогия, няма претоварване. А ако искал да чука, закарвал мацката някъде извън университета, където било по-спокойно.
Налбантов много често се хвали как веднъж спасил Ректора от една издънка, за което последният му бил много задължен. Били седнали на една маса в едно от барчетата на хотел “България” като Ректорът бил заедно с любовницата си. Налбантов излязъл за малко и на връщане видял съпругата на Ректора, която се била запътила към заведението. (Тук става въпрос за времето от края на 90-те години, когато Ректорът все още е бил семеен). Тогава Налбантов побягнал и по най-бързият начин се добрал до Ректора и го предупредил: “Пази се, жена ти идва!” Ректорът моментално се отдръпнал от любовницата си, а Налбантов я хванал и я прегърнал. След секунди влязла съпругата на Ректора и като ги видяла останала с впечатлението, че мадамата е любовница на Налбантов, а не на мъжа й. Ректорът бил много задължен на Налбантов за този случай и оттогава двамата станали големи приятели.
Чрез ректора Налбантов научава всичките интриги и клюки в университета. Веднъж Налбантов много се учудил, че жената на един известен професор от СУ работела в университета. (Става въпрос за известен писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, известен и с пътеписите си). Налбантов попитал Ректора, защо тази жена работи тук, защо не работи в София. На това Ректорът отвърнал: “Защо да й е зле, бе? Любовникът й нали е тука? Идва със самолет от София, наебава се с любовника си и на края на седмицата пак се връща при мъжа си ни лук яла, ни лук мирисала. Университетът й плаща самолетните билети, плаща й заплатата… Как ще й е зле? Много й е добре даже!” (Veroqtno tuk stava vapros ne za saprugata na prof. M. Semov, a za druga jena sas sa6toto familno ime.)
В ценностната система на Налбантов Ректорът заема видно място. “Той е велик човек, – казва Налбантов за него. – Що путки са минали през него, що чудо! Аааааа!!!… Мноооого!!!… Ама много!!!… Ний само мойм са учим от тоз човек!” Не напразно дори хора като Йоан Костадинов, Витанов и Порточанов завиждали на Ректора и признавали, че не могат да се мерят с него.
Въобще той бил ярка и емблематична личност, неразделна част от местния бургаски колорит. Бургас имал нужда от такива хора, които да го олицетворяват и да разнасят славата му.