За събирателния образ Петното – страшно, тъжно, повече от тъжно

Петното, което притисна до стената репортера Мария Цънцарова, размаха цигара пред лицето й и крещеше истерично: “Mахни го този микрофон” и „Aбе, ти ли ще ми кажеш къде да ходя”

Ключови думи: бисер петното, скандал, мария цънцарова, репортер, би ти ви, петно,

Тема в развитие

Прокуратурата подхвана Петното За събирателния образ Петното – страшно, тъжно, повече от тъжно Вижте зрелищния арест на Бисер Петното пред парламента (видео)

виж още

скрий

Гледах в сутрешния блок на Би Ти Ви как един юнак със звучното прозвище Петното се държа с журналистката Мария Цънцарова. Не познавам този човек и нямам желание да го познавам. Но в него припознах много, много други човекоподобни около нас.
Колко е лесно да се правиш на бабаит пред едно крехко момиче, което не тежи повече от 50 кг. Да я блъскаш, да я притискаш до стената, в буквалния смисъл, да хвърлиш запалена цигара по нея. Да блъскаш микрофона й! Още повече, че зад него имаше поне още 5-6 смелчаци, които се хилеха малоумно и които бяха готови да го защитят. От кого ли?
Не ме интересува това, че този мъж бил от някакво движение за защита на социалнослабите, нито откъде има десетки хиляди да купи скъпия си джип.
Това Петно е всъщност оня бабанко, който живее навсякъде около нас. Оня, който умира от кеф да пуши на забранено място. Онзи, който полудява от възторг, че се е качил пиян на колата си. Онзи, който си мята боклука през прозореца.
Онзи, който е готов да пребие жена, защото така се чувства силен. Същият този, който е готов да се изпусне в гащите, ако е сам и срещу него се изправи някой як мъжага. И когато наоколо няма мутри да го пазят, нито камери да го снимат.
Този събирателен образ виждам толкова често. Все по-често...
Страшно е. И тъжно. Повече от тъжно.