Йотова в Ереван: България е мост между Европа, Азия и Близкия изток

Илияна Йотова разговаря с гръцкия си колега Константинос Тасулас в рамките на Осмата среща на върха на Европейската политическа общност в Ереван

Ключови думи: Илияна Йотова, Ереван, България, свързаност, Европейска политическа общност

България трябва да превърне географското си положение в реална сила за икономиката и сигурността, заяви Илияна Йотова на срещата на върха на Европейската политическа общност в Ереван, където постави акцент върху енергийната и транспортната свързаност.

Държавният глава участва в Осмата среща на върха на Европейската политическа общност в арменската столица. Форумът е под надслов Изграждане на бъдещето: сигурност и стабилност в Европа и събира близо 50 държавни и правителствени ръководители. Целта на инициативата е да насърчи политическия диалог и сътрудничеството за сигурността, стабилността и просперитета на европейския континент.

В изказването си Йотова заяви, че свързаността не е само стратегически избор, а гаранция за общата сигурност, от икономиката до отбраната. Според нея Югоизточна Европа е естествен мост между Европа, Азия и Близкия изток, а България не трябва да остане само транзитна територия, а активен участник в големите инфраструктурни решения.

Основен акцент в речта ѝ беше енергийната независимост. Йотова припомни, че глобалните конфликти показаха нуждата Европа да намали зависимостите си и да търси различни източници на енергия. Тя открои газовия интерконектор между Гърция и България като важен елемент от диверсификацията след кризата от 2022 г.

Специално място в изказването зае Вертикалният газов коридор. Проектът трябва да свърже Гърция, България, Румъния и Унгария и да даде по-сигурен маршрут за доставки към Централна и Югоизточна Европа. Българската част от проекта е почти завършена, посочи Йотова. Това е важно не само за България, а и за страните от региона, защото енергийният поток през Балканите се превръща в инструмент за политическа и икономическа стабилност.

Йотова постави акцент и върху транспортната свързаност. Тя настоя за ускорено изграждане на Коридор 8, който трябва да свърже България, Северна Македония и Албания, а на практика Черно море с Адриатическо море. Според нея това е икономически проект, но и проект за сигурност, защото създава по-бързо движение на хора, стоки и ресурси в регион, който остава чувствителен за Европа.

В изказването си държавният глава отбеляза и нуждата от развитие на Трансевропейската транспортна мрежа. Тя включва пътища, железници, пристанища и връзки между различни видове транспорт. За България това означава по-добра връзка между Черно море, Дунав, Балканите и вътрешността на Европа.

Йотова отново постави темата за още един мост над Дунав и за завършване на транспортната връзка между Силистра и Кълъраш. Този проект има пряко значение за Североизточна България. Той би съкратил пътя към Румъния, би улеснил бизнеса и би отворил нова възможност за развитие на регион, който от години има нужда от по-силна инфраструктура.

Черноморските пристанища също бяха посочени като част от стратегическата роля на България. След началото на войната в Украйна Черно море придоби още по-голямо значение за търговията, сигурността и енергийните маршрути. Затова развитието на пристанищата не е само местен икономически въпрос, а част от по-широката европейска карта.

Илияна Йотова подчерта и значението на ядрената енергия. Тя заяви, че България е последователен поддръжник на чистата и безопасна ядрена енергия, а Европейският съюз вече преразглежда отношението си към нея. В контекста на растящо потребление, зеления преход и нуждата от стабилни базови мощности тази позиция има значение за бъдещите енергийни решения на страната.

Темата за новите технологии също намери място във форума. Йотова посочи силните позиции на България в киберсигурността, изкуствения интелект и технологичните разработки. Тя отбеляза, че България е сред шестте държави, избрани от Европейската комисия за изграждане на гигафабрика за изкуствен интелект.

Държавният глава защити и кохезионната политика в бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС. Според Йотова тя има пряко значение за икономическите проекти, регионалната свързаност и развитието. За България това е особено важно, защото европейските средства остават основен източник за инфраструктура, регионални проекти и модернизация.

Посланието от Ереван е ясно: България иска да бъде фактор в европейската свързаност, а не периферия. Ако страната успее да ускори ключовите газови, транспортни, ядрени, черноморски и технологични проекти, тя ще засили ролята си между Европа, Азия и Близкия изток.