Зинаида Златанова: Отказваме се от текста в НК за фотографиране без разрешение
Наказателната отговорност за фотографиране или записване на лице без негово знание ще отпадне от проекта за нов Наказателен кодекс (НК). Това обяви пред "Нова телевизия" днес правосъдният министър Зинаида Златанова. Текстът бе остро критикуван от юристи и неправителствени организации и определен като незапомнена цензура, която ще е изцяло в услуга на властимащи политици, и срещу основни граждански права.
Златанова първоначално защити днес проекта на този текст като поясни, че неговата философия е той да защитава личното пространство и е бил писан през 2012 г., когато е бил пикът не незаконно подслушване. След това правосъдният министър посочи, че в министерството са били получени много писма от медии срещу този текст.
"Бих била склонна да се откажа от текста и ако преценят депутатите в НС...", започна отговора си Златанова, след което категорично обяви, че той отпада:
"Не, отказваме се от текста. Консенсусът между вас е изключително силен."
Според проекта за нов НК, предложеният текст 146, ал. 1 от него гласи, че "който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба."
Оценката на текста не е еднозначна дори и сред политиците. През седмицата зам.-председателят на парламента Мая Манолова каза, че не го приема и няма да го подкрепи, ако бъде внесен за гласуване.
В интервю за "Стандарт" днес пък председателят на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Бойко Рашков казва, че отхвърлянето на текста е крайна оценка.
" С аргументите срещу този проект се прави опит в по-голяма степен да се защити правото на достъп до обществена информация, отколкото неприкосновеността на личността. Правилният подход е двете права да се балансират така, че да не се ограничава непропорционално нито едното, нито другото. Известно е, че Конституцията забранява филмирането, фотографирането, записването и т.н. на един гражданин без негово съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие. Стои въпросът с какви мерки това право да се защити. Една от възможностите е да се предвидят наказания и от тази гледна точка няма противоречие между Конституцията и проекта за НК. Ако нормата се приеме на първо четене, тя ще се усъвършенства, конкретизира и т.н.", казва Рашков.
Няма да има отстъпление обаче от друг спорен текст, за който в четвъртък алармира председателят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев.
В интервю пред "Дойче Веле" Кънев заяви, че текста на чл. 305, ал. 3 от проекта е мракобесен и опасен. Текстът гласи: "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."
Министър Златанова пък отговори днес, че този текст е преписан от настоящия НК и като препоръча да се прочете член 105 от действащия кодекс каза, че няма място за притеснение. В действащия текст обаче изрично се подчертава, че става дума за шпионска дейност, което в проекта не е дефинирано.
"Който се постави в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деяние по предходния член, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години", гласи този текст. В чл. 104 от действащия НК пък се криминализира като шпионство конкретно издаването на държавна тайна пред чужда организация.
Жега в страната
