Васильовден е, сурвакари гонят злите сили

В първия ден от Новата година Православната църква чества празника Обрезание Господне и прославя Св. Василий Велики. Във всички храмове ще се отслужи празнична Света Литургия. Желателно е да отидете на църква в 10 часа, тъй като тогава ще започне Литургията, съчетана с молебен за здраве и благоденствие.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.
Празникът е познат още като Сурваки, Сурва, Нова година, но малцина знаят, че идва от иранската дума “сура”, която означава "мощ", "сила". “Сурва” е "силна" в смисъла, в който се употребява при описание на стопанската година - "силна година" при добър добив. Така е и в пожеланията - "златен сноп на нива, червена ябълка в градина...".
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Традицията повелява на Васильовден децата да обикалят къщите и с дрянови сурвачки да пожелават здраве и благоденствие. Домакините пък даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.
Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошав. Задължително трапезата се прикадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Василий Велики е християнски светец, архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Един от тримата светители - отци на църквата заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В Римокатолическата църква е наричан също доктор на църквата. Автор e на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).
Роден е около 330 г. в Кесария, Кападокия (на територията на днешна Турция). Получава образованието си в Кесария заедно с Григорий Богослов, с когото стават приятели за цял живот. Продължава образованието си в Константинопол, след което прекарва шест години в Атина. След завръщането си от Атина в Кесария, за кратко преподава и се занимава с право.
По-малко от година след завръщането му, животът му се променя коренно, когато чува проповедите на Евстатий от град Сивас. Макар последният да основава сектата на македонитите и открито да поддържа арианите, той е един от участниците в Първия Вселенски събор в Никея, и оказва голямо влияние върху Василий.
Василий става християнин и през 357 г. предприема пътуване до Палестина, Египет, Сирия и Месопотамия, където изучава аскетика и монастицизъм. След завръщането си се установява близо до Нео-Кесария. До 358 г. около него се събира група ученици заедно с брат му Петър и основават манастир в семейното си имение в Понт. Към тях се присъединяват неговата майка Емелия, сестра му Макрина и няколко други жени.
През 362 г. свети Василий е ръкоположен за дякон и заедно с Григорий Богослов, прекарва следващите няколко години в борба с арианската ерес. През 370 г. е избран за епископ на родния си град Кесария. Умира през 379 г. от заболяване на черния дроб.