12 моряци и капитанът от кокаиновия кораб знаят за товара, но бургазлии горят невинни – част II
Разговорът ни с пом.капитана на кокаиновия кораб с двойното име - „Бургас 3“ и „Св.Николай-Варна“ продължава след кратко прекъсване, за да го посрещне майка му. В това време екипът ни си спомня подобен случай край африканските брегове през 1998 г., когато наши трафиканти на оръжие прекръстиха старото корито „Лейди Рима“ на бургаския бизнесмен Абдула Баязид в „Алфа Бг“ в открито море, но бяха пленени от сомалийски пирати, а после нашето правителство плати 100 хил.щ.д., за да ги откупи. Но това бе при друго правителство. Днешният наш испански арестант е толкова развълнуван, че пред екипа ни дори не посмя да прегърне майка си и истински да й се зарадва. Докато звънеше на входната врата, за да му отвори чувахме ожесточения лай на съседското куче, което бе забравило гласа на Румен и вдигаше посред нощ на главата си целия вх.Б от бл.107 на бул.“Сан Стефано“. „Успокой се, де, аз съм Румен, ти ме забрави, а беше аверче“, говореше му морякът, докато болната, с инсулт майка опитваше да отключи с треперещи ръце вратата на дома му. Вижте кратко видео от посрещането и продължението на разговора ни.
След като четиримата бургазлии стигат с полет през Истанбул до Гана и се качват с лодка на кораба „Бургас 3“ на 26 май 2012 г., той, според тях, е бил празен. Там заварили част от новия екипаж и капитан, с когото трябвало да се приберат към Бургас за ремонта. Проблемът обаче бил, че си останали край брега на Гана близо месец. Тогава към тях приближил втори кораб, собственост на Дойчин Дойчев – с името „Варна“. Дойчев, както вече стана ясно, имал два кораба „Бургас“ и „Варна“, отдадени под наем на английски чартьор. От „Варна“ в „Бургас“ бил прехвърлен част от екипажа – 12 варналии. А на 22 юни дошъл изненадващо нов капитан – Иван Станчев, титулярът си заминал. Още същата вечер, Станчев разпорежда да се поеме към Бразилия. Кога и къде точно става товареното на дрогата на кораба „Бургас 3“ Денев не знае (това ще разберете след малко в пълното ни разследване с всички събрани дотук факти по предварителното производство в Испания – б.р. ).
Това бе написала майката в коридора за своето дете |
След проведените многобройни разпити, се установява, че седем души от екипажа, в т.ч. четиримата булгазлии наистина не са били посветени в операцията по трафикирането на дрогата.
Затова
те са пуснати и вече са по домовете си.
Пръснати в три испански затвора са все
още 12-е варналии и съгражданинът им
капитан Иван Станчев, от когото тръгнали
всичките неволи, смята Румен. Той не
може да прости прекараното несправедливо
в килията време, без да чуе българска
реч месеци наред. Здравето му е съсипано
- завинаги. За да не полудее започва да
проектира сгради, чиито скици ни показа.
Както и да пише до Европейския съд по
правата на човека в Страсбург, откъдето
помощ не идва. Най-голямото му разочарование
обаче е от близък приятел – бургазлията
Стоян Н., на когото Румен, от добро сърце,
предоставя с пълномощно ползването на
минивана му, докато два месеца е на курс
в морето. Узнавайки от медиите, че може
и да изгние в пандиза, далеч от родината,
Стоян Н. продал минивана с фалшиви
документи и най-вероятно е прахосал
парите. В същото време болната майка на
Румен преживява със 160 лв. пенсия,
половината от които са за лекарства.
„Още утре – в понеделик сутринта отивам
при адвокат, за да видим как Стоян е
успял да продаде моя собственост“,
гневи се Румен. Сега той е без пукната
пара, но поне е спокоен, че няма да се
налага да ходи веднъж месечно до
испанското посолство в София, за да се
разписва. В Мадрид служебният адвокат
убедил властите, че повереникът му няма
къде да се укрие и че ще съдейства за
разкриването на пълнвата истина.
Благодарности за Флагман, но ние смятаме, че поклон заслужава българинът от Ню Джърси Златомир Вергиев, защото и у нас статията бе прочетена, но тук никой не реагира |
„В Кадис ни даваха само остатъци от стари кокошки – това беше единствения вид месо, беше ужасно, бях като животно в клетка, оскотях. Напълно бях загубил надежда, че някой може да се сети за мене – докато един ден, в началото на октомври ме заведоха на 600 км разстояние – в Мадрид, с белезниците, сам, седнал в автобус, без почивка. Разпитаха ме дали познавам някой Златомир Вергиев, който иска да плати гаранцията ми, дълго обяснявах, че името на този човек за първи път го чувам“, въздиша Румен.
Защо го разпитват за Вергиев, който живее от 2002 г. в САЩ, ще разберете след малко, както и за истинските причини, поради които главпрокурорът Сотир Цацаров изкара три дни при мадридския си колега миналата седмица.
