Пом.капитанът от кокаиновия кораб е невинен, каза го и испанският прокурор

Автор: интервю на Катя КАСАБОВА, снимки: Иван КОЛЕВ и личен архив

Кой сте Вие, г-н Вергиев?

Живея в малък град от  18 хил.души. Името му е Сиколкас, индианско е. От моята къща до Емпайър стейт билдинг разстоянието е около 6 мили. Намирам се от другия край на Манхатън, но просто съм в друг щат. Живея със семейството си, имам три деца и внучка.

Кога напуснахте България?

Тръгнах си от България през 2002 г. На 21 април получихме „зелена” карта и дойдох тук с цялото си семейство. Защо  напуснахме родината ли!? Още тогава облякохме фланелки с надпис: „Защо ни изгонихте?”. Не се съгласявахме с нещата, които стават в страната.

Но тогава имахме  чудесно правителство – на Симеон Сакскобургготски, бизнесът започна да се съживява, започнаха да идват външни инвестиции защо точно тогава?

Ние с политика не се занимаваме, това за мен и семейството ми е мръсна дума. Не помня дори в онзи момент какво беше правителството ни. След 90-те години изчакахме да видим какво ще стане в страната, дали нещо ще се промени. В един момент просто решихме, че нищо добро не може да се очаква, вече се бяха изредили куп правителства. Един човек, който бе министър-председател бе казал:” На който не му харесва в България, да се качва на самолета и да заминава.” Това и направихме.  Потърсих едно по-добро бъдеще за децата си. Затова бяха и надписите на фланелките.

На разходка из Лас Вегас с дъщерите си Бисера и Вела и съпругата си. В САЩ хората с малък бизнес като моя могат да си позволят нормален живот, казва емигрантът от Бургас

Оттогава връщали ли сте се в България?

Да, два пъти, но от девет години не съм се прибирал. Причината да не се връщам е,  че не са ми приятни нещата, които виждам. Още като кацнеш на летището и не можеш да останеш безучастен с всичко, което става в държавата.

С какво се занимавахте преди да отидите в САЩ?

Работих 10 години основно в БМФ, а също така няколко години в ДИК и Трансимпекс.

В предварителната ни кореспонденция намекнахте, че познавате Дойчин Дойчев – корабособственикът на злополучния кокаинов кораб. Какви са ви впечатленията от него?

Лично не го познавам. В момента, в който влязох във военно-морското училище във Варна, той излезе. В морския бизнес обаче всички се знаят добре. За него бих желал да говоря като за умрял - ако не може да кажеш нищо добро, да не казваш лошо. Добро за този човек не мога да кажа.

Познавате ли Вашия съгражданин Румен Денев и защо решихте да го спасите?

Прочетох във вашия сайт за неговата майка, не го познавам, но прочетох кой е и за себе си създадох мнение, че той не е виновен. Когато говорих с прокурора в Испания, той също потвърди, че и за него човекът не е виновен, но трябва да сложи гаранция. Видях трагедията с майка му, която е една болна и притеснена жена. Реших да помогна, защото и аз съм бил на неговия хал, и аз съм бил моряк. Човек, като направи нещо добро се чувства  по-добре.

Час преди да започнем този разговор с Вас по скайпа, пуснахме кратка дописка и съобщихме името ви. Хората в Бургас явно все още ви помнят. Веднага написаха: добър си беше, добър и остана.

Смятам,  че през времето, в което съм бил в България не съм направил нещо лошо или да съм попречил на някого. Заради това мисля, че няма кой да каже нищо лошо за мен.

Г-н Вергиев, какъв е бизнесът ви в САЩ?

Фирмата ми се казва BulMarProf, идва от „Български морски професионалисти“. Занимава се с морски сървей. Тя не е голяма. Общо сме четирима души. Когато дойдох тук ,10 години работих за английска фирма в този бранш, но преди две години реших да се отделя.

Бихте ли ни казали нещо повече за сеемйството си?

Имам син на 27 години, който живее във Варна. Той е доктор, специалист по психиатрия. Имам и две дъщери, които са при нас в Ню Джърси. Децата ми са много различни. Синът ми дойде на 16 години тук, не му хареса и се върна обратно в България, където  успя да се реализира професионално. Дъщеря ми беше на шест години, когато пристигнахме в щатите и може да се смята за половин българка- половин американка. Третата ми дъщеря е на 4 години. Тя е родена тук, водим я на българско училище в Ню Йорк, но тя си е американка.

Имате ли близки роднини в Бургас?

В Бургас живеят майка ми и брат ми. Майка ми  често ми гостува, а и се чуваме редовно. Разбира се, че ми липсват, но с времето се свиква. Важно е човек да е жив и здрав. Така нека бъде и с Румен. Пожелавам му успех. Оттук нататък да се взема в ръце, да внимава на какви кораби се качва, да продължава да работи и всичко ще е добре.