Писмо на Ейбрахам Линкълн до учителя на сина му*

Една от най-известните гравюри от покушението на Линкълн. Той сънува собственото си убийство в театъра скоро преди това и го разказва на бодигарда си

Ключови думи: Ейбрахам Линкълн, президент, САЩ

Учителю,

Синът ми ще трябва да научи, че всички хора не са равни, че всички хора не са предани. Но научете го също, че на всеки подлец съответства герой, че на всеки егоистичен политик съответства отдаден лидер. Научете го, че на всеки враг съответства приятел. Ще отнеме време, знам. Но научете го, ако можете, че спечеленият долар е много по-ценен от пет намерени.

Научете го да може да губи и да се радва, когато побеждава.

Дръжте го далеч от завистта, ако можете.

Научете го на тайната на тихия смях. Оставете го да научи рано, че е най-лесно да се справи с побойниците.

Научете го, че в книгите има магия, дайте му също тихи минути да размишлява върху вечната мистерия на птиците в небето, пърхащите пчели в слънчево време и уханията на цветята по склона на зеления хълм.

В училище го научете, че много по-почтено е да се провалиш, отколкото да мамиш.

Научете го да има вяра в собствените си идеи, дори и когато всеки му казва, че са грешни.

Научете го да бъде внимателен с внимателните хора и твърд с твърдите.

Опитайте се да датете на сина ми силата да не следва тълпата, когато всички приемат модерната позиция.

Научете го да слуша всички хора, но научете го също да пресява всичко, което чува през ситото на истината и да взема само доброто, което преминава.

Научете го, ако можете, как да се смее, когато е тъжен. Научете го, че няма срам в сълзите. Научете го да се присмива на циниците и да бъде предпазлив с прекалената приветливост.

Научете го да продаде своите мускули и ум на тези, които дават най-много; но никога да не слага етикет с цена на сърцето и душата си.

Научете го как да заглушава ушите си, за да не чува крещящата тълпа… и как да отстоява и да се бори, ако мисли, че е прав.

Отнасяйте се с него внимателно, но не го прегръщайте, защото само изпитанието на огъня произвежда качествена стомана.

Оставете го да има куража да бъде нетърпелив, оставете го да има търпението да бъде смел. Научете го винаги да има величествена вяра в себе си, защото тогава той винаги ще има величествена вяра в човечеството.

Това е огромно поръчение, но вижте какво можете да направите. Той е толкова добро малко момче, моят син.

*Ейбрахам Линкълн(също: Абрахам Линкълн; на български името съответства на Авраам; на английски:Abraham Lincoln/ˈeɪbrəhæm 'lɪŋkən/) (12 февруари1809– 15 април1865), понякога наричан Ейб Линкълн, известен с прякорите си Честния Ейб, Ковача на огради (Rail Splitter) или Великият освободител е шестнадесетият (4 март1861– 15 април1865)президент на САЩ и е първият президент от Републиканската партия.

Линкълн твърдо се противопоставя наробството, особено в новоприсъединените към Съюза територии и победата му на президентските избори през 1860година допълнително поляризира нацията. Преди церемонията по встъпването му в длъжност седем южни щати се отцепват от САЩ и формират Конфедеративните американски щати като включват в границите си голям брой фортове и друга значима собственост. Тези събития скоро водят до Американската гражданска война, въпреки че самият Линкълн е твърдо против войната и лозунгът под който преминава управлението му е за обединяване на нацията.

Линкълн е изключителен политик, който се доказва като лидер по време на война, умело балансиращ между конкуриращи се идеи и обединяващ съперничещи си групи в името на общата кауза. Той лично направлява военните действия и така води силите на Съюзадо победа над Конфедерацията. Неговите лидерски качества стават видни в дипломатичното третиране на граничните робски щати в началото на боевете, при загубата, която претъпява при опита си да прокара кабинета през Конгрес (1862), в речите, които произнася и които вдъхновяват и мобилизират Севера, в неутрализирането на въпроса за мира по време на президентската кампания през1864година. Критикуван е за нареждането му да не се прилага habeas corpus — правото на затворника да се яви пред съд, за да получи присъда, хвърлянето в затвора на няколко човека от администрацията, а и за нареждането му за арестуване на издатели на вестници.