Загадката на Флагман: Знаете ли кои са двете жени, символизиращи Съединението?

В краката им лежи скъсано знаме, има крак и крило на орел, строшени топ и пушка, които символизират края на Сръбско-българската война

Ключови думи: Голямоконарската „Райна Княгиня“ е 18-годишната учителка Недялка Шилева, другата е Екатерина Каравелова

Едва 18-годишно момиче, учителка по професия, е извезало революционното знаме, развято при обявяването на съединението на Княжество България с Източна Румелия на 6 септември 1885 г. Голямоконарската „Райна Княгина“ всъщност се казва Недялка Шилева и е носила байряка рамо до рамо с 326 мъже. Тя е родена през 1867 година в с. Голямо Конаре, днес гр. Съединение. Това съобщава днес патриотибният седмичник „Десант“, позовавайки се за свое проучване. Основно училище Недялка Шилева завършва в родното си село, после учи в гимназия в Пловдив. Започва работа като учителка и преводачка.

Под влиянието на годеника си Продан Тишков, известен като Чардафон Велики, Недялка се отдава на каузата на Съединението. Заема се да ушие знамето на Голямоконарската чета и върху плата изписва с блажна боя  патриотични лозунги.
Върху знамето от зелена коприна пловдивският фотограф и художник, сподвижник на Левски, Георги Данчов изрисува лъв, тъй като нямало време да бъде извезан.
Заедно с другите четници, Шилева тръгва за Пловдив. 

По пътя мъжете от Голямоконарската чета чуват тътен. Всички са изплашени до смърт и залягат в храстите, някои са напът да се откажат. Тогава 18-годишната учителка им казва: „Не ви е срам, стари мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада между вас!”. Така младата жена връща бойния дух на четниците и те продължават за областния град. Шилева е „момата”, която в много спомени от онова време придружава по улиците на Пловдив сваления генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.

Тя е до него във файтона, облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка и го ескортира до с. Голямо Конаре. След Съединението Недялка се омъжва за Чардафон Велики и продължава да учителства в Пловдив, София и Ямбол. „Ние я познавахме като г-жа Чардафонова, а някои скришом й казваха Чардафонката… Не се уплашваше от нищо, беше твърда жена. Знаехме, че ни обича, но не беше щедра на ласки, рядко се усмихваше, понякога дърпаше ушите на някого, друг път дори ни попляскваше…”, разказва неин ученик. От 1923 г. до смъртта си  тя живее в София. 

По това време Шилева прави множество дарения на БАН, Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и  Военноисторическия музей. Втория етаж от родната си къща завещава на селския съвет.
Екатерина Каравелова е другата дама, която, макар и косвено, взима участие в събитията около Съединението. Тя е учредител на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите.

След женитбата си с Петко Каравелов Екатерина става изцяло съпричастна на идеалите и делото на съпруга си. 17 години по-голям от нея, Петко Каравелов е сред най-известните политици на нова България. Четири пъти е министър-председател в бурните следосвобожденски години. Прочут е със своята начетеност и честност, но и със своята разсеяност.
„За него говорят, че дори пиел от чашата кафе, в която преди малко си е изгасил цигарата, че непрекъснато си губел книжата, документите, с които е трябвало да работи. Виждайки тази негова разсеяност, и отчитайки че той е отговорен за съдбата на държавата, Екатерина го придружава навсякъде.

Тя се грижи за държавните дела и когато той има срещи в различни кметства или с представители на обществеността, тя си записва в тефтер исканията им. А като се върнат в София, сяда и започва да пише заповеди.
Екатерина се държи много мъжки в трудни ситуации. Казват, че когато в Сръбско-българската война през 1885-а сръбският крал Милан наближава София и цялото правителство е в паника, Екатерина се качва на файтон и тръгва да се разхожда по улиците, за да докаже, че няма паника и всичко е наред.

Бих я определила като „жена-Бисмарк”, способна добре да се ориентира, да не изпада в паника и да отстоява в трудни моменти позициите си”, пише в книгата си “Първите дами на Царска България” д-р Цветана Кьосева.
По време на втория премиерски мандат на Каравелов се осъществява съединението на Източна Румелия и Княжество България. Вестта за Съединението заварва Екатерина Каравелова в Русе. През нощта на 6 срещу 7 септември русенци ѝ устройват шумна овация.

Дали заради участието на тези две жени в Съединението, или по свои творчески подбуди, година след обединението на Княжество България и Източна Румелия,  художникът Николай Павлович рисува картината „Съединението на Северна и Южна България в 1885 г.”, или за по-кратко „Обединена България”. На нея двете обединени области – Княжество България и Източна Румелия, са изобразени като жени, сестрите Южна и Северна България. Двете дами са облечени в пищни военни униформи и въоръжени с мечове.

Главата на по-малката сестра е увенчана с венец и корона – това е Недялка Шилева, другата е Екатерина Каравелова. В краката им лежи скъсано знаме със счупена дръжка, крак и крило на орел, строшени топ и пушка, които символизират края на Сръбско-българската война.
На щита на по-малката е изобразен гербът на присъединената към България бивша автономна област, наричана след Съединението Южна България.