Проф. Божидар Димитров: Вампирът от Перперикон е брат на созополския
Откритият от проф. Николай Овчаров в некропола на Перперикон вампир е брат на созополския, смята директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Гръдният кош на мъжа в Родопите също е пронизана с палешник и пробождането е идентично на това в Созопол, съобщава 24 часа". "Вече мога да кажа, че е мъж, на около 35-40 години. По монети погребението се датира към ХIII-XIV век. Казвам, че е почти като близнак на созополския, защото в лявата му страна, между шията и гърдите, горе-долу в долната част на шията, е забит масивен палешник. В други случаи имаме гвоздеи, пирони и т.н., докато, поне досега няма друг известен случай освен в Созопол, където да е прикован именно с палешник. Това е ритуал за предпазване от вампирясване", смята и проф. Николай Овчаров.
Проф. Божидар Димитров вече има хипотеза за сходството между ритуалните погребения на двете места. Според неговата теория "созополският вампир" е бившият пират и после управител на Созопол Кривич. Той е имал "индулгенция" да граби венецианските галери, които товарели жито от плажове край голямото пристанище, без да плащат данъци. А Кривич ги причаквал в морето и връщал отмъкнатото от държавата.
"Като се замисля, а вие знаете, че аз никога не греша в историческата си логика, стигам до извода, че перпериконският вампир е брат на созополския Кривич. И двамата са били аристократи, от виден род.
И двамата явно са били кастрофилакси - управители на големи градове. Единият успява да се установи в Созопол, а другият си търси място под слънцето. Първо иска да го назначат в крепостта Калиакра, но научава, че по тези места тровят чрез бронзов пръстен с тайно местенце за арсеник в него, посипван изящно и ловко във виното.
Някой историци казват, че бронзът по това време е по-скъп от златото... Не съм сигурен. Затова пък е на царска ръка. После си избира Провадия, но пък аристократите не оцеляват там, посечени с меч и хвърляни в общи гробове като простосмъртни.
Затова цар Иван-Александър го съветва да си намери някое тихо и спокойно място, при мирните и кротки родопчани. Но Кривич, затова и бил наречен така, имал зъл и гаден характер. Натоварил хорицата с данъци, такси, наричал ги презрително "перперикончета". И те се чудели как да се отърват от злодея.
Тогава в града се оказал един созополчанин, който бил дошъл да търгува със сушена и солена риба и чирози. Проходът Маказа пак бил затворен, за да не би българите да съсипят бизнеса на византийците с евтини стоки. Като чул за проблемите им, той разказал за идентичния случай в своя град - проболи гадния управник с палешник и оттогава пада прокобата над града.
Перпериконци не забравили съвета му и когато Кривич се споминал, забили в него железен палешник. От близо стоте вампира, които се намират по нашите земи, само тези двамата са прободени с тази част от рало, припомня Божидар Димитров.
Той се надява, че колегата му проф. Овчаров ще прояви чувство за хумор и ще подкрепи теорията му за сродниците вампири. Още повече че румънците вече ни упрекват, че им взимаме бизнеса с вампири, макар да живеем във време на пазарна икономика, на лоялна и коректна конкуренция. След като всички големи световни медии пуснаха новината за вампира в Созопол, посещенията в Историческия музей на града, където той е изложен, са се утроили тази година.
Стичат се туристи от цял свят. Ако преди са получавали 40 хил. лв. на месец примерно, сега са 120 хил. лв. Дано и с Кърджали да се случи същото, надяват се откривателите.
Почина вицепрезидентът на българската борба
нещо.Браво г-н Димитров