Погребаха живо дете на плаж в Приморско ОБНОВЕНА
Детенцето е било на лагер в Приморско. Заедно с приятелчета то е било оставено без надзор. Децата са си играели на плажа. 12-годишното момче е било заровено с огромна купчина пясък, но не е ясно как тежката пясъчна маса се е срутила и то буквално е попаднало заровено на дълбочина около 2 метра. Първоначалната информация, че русначето е било забравено от пияните си родители, категорично не отговаря на истината.
Децата са били на спортен лагер в ММЦ-Приморско. Според първоначалната информация, ръководителите им били пияни и затова нямали представа до късно след случилото се какво правят децата. "Известен бях късно снощи от полицията, пияни ръководители е нямало, случаят е на плажа пред "Спорт Палас", близо до стадиона", заяви кметът на Приморско Димитър Германов. Наш екип пътува към Приморско, очаквайте повече новини на място.
Сътрудникът на почетния консул на Руската федерация Тонко Фотев - Анна Чухлева, в момента разговаря с ръководството на ОАИЛ в МБАЛ-Бургас за състоянието на малкия пациент. Информацията трябвало да се изпрати на Генералното консулство у нас. Наш екип успя да види състоянието на русначето, което е изключително тежко.
От проведените полицейски действия е констатирано, че Олег, заедно със свои приятели при игра на плажа решили да изкопаят дупки, които да ползват като укрития. Няколко от момчета копаели, а други носели вода, за да втвърдят пясъка. На плажния терен имало няколко прокопани дупки, пясъкът от които бил струпан на купчини. Част от младите баскетболисти се отегчили от заниманието си и влезли във водата, но Олег за разлика от тях продължавал да копае, като седял на дъното на дупката, която по свидетелски данни била с дълбочината около 1.50 м. и ширината близо 0.80 см.
В един момент странично струпаният и вече прокопаният пясък поддали и се струтили върху момченцето, което останало затрупано под пясъчната маса. Своевременно ръководителите на групата се опитали да му помогнат и самостоятелно да го откопаят, но се затруднили с откриването на струтването, тъй като теренът бил наситен с множество изкопани от децата дупки.
Пристигналите за минути на мястото на инцидента полицаи и огнеборци се присъединили към копаещите ръководители на групата и в резултат на спасителните им дейности детето е извадено от пясъка.
ISW: Русия се готви за лятната кампания срещу Украйна
Турция готви строги ограничения за социалните мрежи за непълнолетни
И днес ще е облачно, на места ще превали
Ходенето - най-простото и най-силно оръжие за здраво сърце
Излязоха подробности за кървавия инцидент в германски влак
Мъж получи 12 години затвор за убийството на братовчед си във Варна
Българин е задържан с над 6 килограма хероин в Гърция
Пеликанът Стойчо предизвика нова драма във Варна
Божидар Божанов: Борисов лъже за Борда на Тръмп и САЩ, и ЕНП
Бургазлийката Мария Бакалова отправи спортен призив
Тайните за красота на Мишел Пфайфър
Как да предотвратим свиването на дрехите при пране - полезни съвети за всяка материя
ВЪЛКО РУСИНОВ - учител по немски език
Вълко Русинов на времето е бил номенклатурен кадър на БКП и като такъв се е издигал в йерархията на властта на общинско /Мичурин/ и областно ниво. За кратко време през 1982 г. е заемал длъжността директор на ММЦ - Приморско, но бързо е бил сменен от кликата на Димитър Вангелов и Роселин Желязков, които са се оказали много по-пробивни от него и са използвали влиянието и връзките, които са имали пред тогавашния първи секретар на ОК на БКП в Бургас Николай Жишев. Самият Димитър Вангелов оценява Вълко Русинов като прекалено слабохарактерен човек, неспособен да поема отговорност и да взема важни решения. "Този човек за никакъв хуй не става, - говорел Вангелов за Вълко Русинов. - Хората му дали власт, а той само трепери като путка, страх го е да не сгреши и все сондира мнения с Бургас... Абе хуй сплескан, какъв директор си ми ти, щом не можеш сам да си вършиш работата и все ми хленчиш пред тоя или пред оня колко ти било трудно и как все ти пречели!"
Така Вангелов и Желязков бързо се ориентирали в обстановката, разбрали, че пред себе си нямат сериозен противник и направили необходимото Русинов да бъде махнат и те да заемат мястото му в ММЦ. Тяхното директорство - единият директор, а другият зам. директор - траело до 1991 г.
Оттогава Вълко Русинов се изживява като репресиран, жертва на тоталитарната система и нейните корумпирани кадри в лицето на Вангелов и Желязков. Иначе той бил честен, принципен, искрено вярвал в идеите на комунизма, ама някакви други хора убили и погребали идеята. И затова на него много му било болно, че цяло поколение останало излъгано заради такива "лъжекомунисти"... и пр. и пр.
Предвид на това, че Русинов има управленски опит, първоначално е бил възприеман от Налбантов като заплаха за мястото му и потенциален кандидат за директорския пост в училището. Но постепенно Налбантов се успокоява, защото разбира, че Русинов е една мижитурка, човек заблуден, неориентиран и без всякакви амбиции. Веднъж Налбантов го бил сложил класен ръководител на един клас от средния курс, но Русинов дори и там не могъл да се справи. Настанала страшна бъркотия и анархия - то не било клас, а някаква пародия, където всеки правел каквото си иска, а Русинов само вдигал ръце и отказвал да се занимава с проблемите на класа. Отделно, не можел да си води документацията като класен, която била много сложна, пишел грозно и нечетливо и затова карал учителките да му попълват досиетата на класа. С една дума нищо не правел като класен, а само разтягал локуми и философствал вместо да решава конкретните проблеми... Налбантов направо се шашнал: "Тоз човек, - викал той, - наистина за никъв хуй не става... Той един клас не може да оправи, а аз съм тръгнал да се притеснявам, че ще ми вземе директорското място!"
Общо взето Налбантов и Русинов поддържат приятелски отношения. Налбантов често го вика в дирекцията да допият някакво шише ракия и да го направи слушател на поредните си случки със сексуални подвизи - къде бил, коя свалил, какъв секс му правели... И Вълко все го слуша с интерес и все повтаря: "Иииии, ама така ли! иииии, ама наистина ли!" После Налбантов го коментира със съжаление: "На Въльо, горкия, като му разправям за ебане и очите му светят! Ебе му се и на него, две не вижда, ама не знае как да си поиска! А толкова много учителки са му навити, ама той още не може да го разбере! Все му викам, Въльо, тая ти е навита, що не я наебеш, а той: иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!... Заспала шматка! Кво искаш от такъв човек?"
Една от учителките, Донка Прокопова, с която Налбантов поддържал редовни сексуални връзки, му била споделяла многократно, че си падала по В. Русинов, харесвала го като мъж, ама не знаела как да подходи, защото оня бил много стеснителен и отговарял много уклончиво на опитите й. Налбантов се заел със случая отговорно и решил да уреди работата и на двамата. Когато казал на Русинов, че Прокопова му е силно навита, той пак му отговорил с обичайното възклицание: "иииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!" И това се повтаряло многократно докато накрая на Налбантов му писнало и повтарял след него: "Ииии, ама така ли, иииии, ама наистина ли!"... Ами ти спи, спи още! Те, хората ти наебаха путките докато се чудиш!" Налбантов уредил няколко срещи на Прокопова и Русинов в едно заведение на центъра. Събирал ги на една маса и после ставал и си отивал, за да продължат сами свалката. После питал Прокопова: как е, наебахте ли се! Но тя клатела тъжно с глава, докато накрая направо се разкрещяла на Налбантов: "Абе, Стояне, не ме занимавай повече с тоя! Писна ми от празни разговори и губене на време!... И какъв такъв мъж е? Веднъж не ме почерпи едно кафе, а все аз му плащам сметките!"... "Горкият Въльо, - казвал Налбантов, - жена му здраво го държи и не му дава никакви пари!..." и вдигал ръце: "Ами какво да правя сега, в леглото ли да му я вкарам? Глупак! Путките са му навити и аз му ги водя на крака, а той бяга! Иди го разбери, какво иска?!"...
A да направи една новина силна- това го може Касабова. Хем кълнете, хем четете. Браво, Флагман!
Не те ли е срам да се гавриш с нещастието на хората!!!
Не те ли е срам да се гавриш с нещастието на хората!!!