Сеизмолози: Най-опасният район е Кресненското дефиле

У нас най-рисково е Кресненското дефиле, което тази сутрин бе разлюляно от поредица трусове. Ние пък сме в центъра на Балканския полуостров, който е най-активният възел в Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс

Ключови думи: земетресение, Сеизмолози, Кресненското дефиле

Вече наближава времето, когато България ще се разлюлее с магнитуд над 7-а степен по Рихтер, пише Блиц. Това прогнозират наши учени, цитирани от journey.bg. Територията на България спада към земетръсно опасните зони на земята. По света най-силни и чести са в Тихоокеанския земетръсен пояс - 75-80%. У нас най-рисково е Кресненското дефиле, което тази сутрин бе разлюляно от поредица трусове. Ние пък сме в центъра на Балканския полуостров, който е най-активният възел в Европа от Алпо-Хималайския земетръсен пояс. В него стават останалите 15-20% от трусовете по света. На Балканите обаче те са 2-3 пъти по-слаби и редки, отколкото в най-активните места в Тихоокеанския пояс - Япония, Алеутските острови и Камчатка. Затова районът, включително и страната ни, се числят към вторият ранг на опасните участъци на планетата.

Земетръсната картина на Балканите е много специфична, смятат учените. По-дълбоките трусове тук са в района на Вранча и Хленската арка, където центърът е на повече от 100 км под земята. В Южна България най-активните райони са в Тракийската низина - Пловдив, Чирпан, Първомай. Според статистиката по количество и честота силните земетресения в България са по-малко, отколкото в Гърция и Турция. Най-мощното разтърсване на Балканите през последните 100 години е било на 4 април 1928 г. в Кресненското дефиле. Магнитудът е 7,8 по скалата на Рихтер, а интензитетът - 10-а степен.

Експертите от Геофизичния институт на БАН са разработили карти, които очертават огнищните зони, в които могат да станат земетресения. Според тях трусовете се очакват в Маришката, Софийската и Горнооряховската сеизмологична зона. Най-стабилни са най-югоизточните и най-северозападните части на страната. Тъй като не може да се предскаже с точност къде и кога земята ще се разлюлее, учените са открили закон за повторяемостта на земетресенията.

Според него колкото по-дълго е затишието в един район, толкова по-голяма е вероятността да има катастрофален трус. Не могат да се правят краткосрочни прогнози за земетресенията, твърди Благовеста Бабачкова, сеизмолог от Геофизичния институт на БАН. Възможно е само най-общо да се предвиди къде и колко силно ще се разлюлее земята в следващите 100-200 години.

Според нея най-опасен е районът на Благоевград и Кресна, където има по няколко труса годишно. Рисков е и Пловдивският регион, сочат данните на сеизмолозите. През 1928 г. там са станали 2 силни земетресения - едното от 6-а, а другото над 8-а степен по скалата на Рихтер. При второто земята се е разкъсала, а много сгради са били сринати. Разрушителни трусове може да има и в Ямболско, твърдят експертите. Прогнозата им е на базата на силното земетресение от 1909 г. Да не забравяме и Горна Оряховица и Стражица, където доста хора останаха без домове през 80-те години.

В началото на ХХ век в София е имало трус с магнитуд 5,8. Данни за по-силни земетресения тук има и от XIX век, когато много сгради са били разрушени. Не се знае дали земята ще се разтърси фатално във Вранча, казва Бабачкова. Там трусовете са с голяма дълбочина. Това означава, че центърът на земетресението е на повече от 100 км под земята. Затова люлеенето е на много по-голямо разстояние и с по-фатални последствия. По принцип във Вранча земята често се люлее. От пагубен трус засега няма сериозни основания да се боим, смята проф. Людмил Христоски от института.

Фаталният удар може да дойде и от Гърция и Турция, обяснява Бабачкова. Те били най-опасните земетръсни зони около нас. Земята непрекъснато се люлее в Беломорска Тракия, Солун, Драма. Да не забравяме и Истанбул, който се разтресе зловещо преди 2 години. Най-сериозна е опасността, ако пластовете се раздвижат по граничните райони - в Тракия, около Солун, в Одрин. Тогава у нас ще почнат да падат сгради, предупреждават сеизмолозите. В България ще се усетят и трусовете в Южна Гърция, но щети от тях едва ли ще има, успокоява Бабачкова. Вранча, Турция в района на Мраморно море, цяла Гърция, Адриатическото крайбрежие на Албания и Сърбия са най-застрашителните от земетресения зони на Балканския полуостров.

В Южна Европа пък най-опасен бил Алпо-Хималайски пояс. Причината е, че там активно се образуват планини. Младите образования се движат, което води до земетресение. Силни трусове може да има и в Португалия, вещаят прогнозите. Доста по-спокойно била земята в Северна Европа. Там трусовете не надвишавали 5-а степен по Рихтер.