Морският бизнес поиска от новите депутати: Корабните такси във фонд, който да се изразходва целево за реконструкция на портовете

Почти сигурният бъдещ областен управител на Бургас Павел Маринов/вляво/ е инициатор на новия законопроект. Днес на първата дискусия присъства и настоящия шеф на бургаското пристанище - Диян Димов/вдясно/

Ключови думи: Павел Маринов, пристанище Бургас, Бургас, Валентин Каравълчев, Маруся Любчева, Панайот Рейзи, Диян Димов, Венелин Тодоров, Павел Маринов

Децентрализация, създаването на обществени съвети, които ще контролират пристанищните ръководства, равен старт за частните концесионери и държавните оператори, ясно разпределение на ангажиментите и задължения по използването на морските ресурси. Това са част от сериозните реформи, предвиждани в сферата на морския бранш. По инициатива на бургаските депутати от „Коалиция за България“  днес в Бургас се обсъждаха възможните мерки, които ще залегнат в бъдещия законопроект за морските пристанища. На срещата присъстваха браншовици от морския бизнес, кметове – на Созопол Панайот Рейзи и зам.-кметът на Бургас Красимир Стойчев, както и настоящият шеф на бургаското пристанище Диян Димов.

Инициаторът на форума Павел Маринов още в началото уточни, че това е първата от поредицата подобни срещи. Той изрази намерението си да се предприемат промени, които значително ще облекчат работата на пристанищата. Депутатът, който е почти сигурен нов областен управител разказа, че работният проект на закона е на базата на трудът на морската камара, предложен на правителството на ГЕРБ през 2009 г. Тогава обаче трудът се озовава бързо в нечий шкаф, а промените отложени. „Създава се впечатление, че въпреки че сме морска държава сме обърнати с гръб към морето и не използваме пълноценно този ресурс“, заключиха участниците в дискусията.

„Трябва да се предприеме ясна политика, да се изчисти собствеността. Държавата да определи кои пристанища има интерес да разработва, и кои – не, за да може да се планира ясно сектора“, призова на свой ред кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той се опита да прокара и идеята, ако държавата няма нужда от определени пристанища, то с приоритети да ги предлага на общините.

Според новия евродепутат Маруся Любчева никак не е късно да се работи, за да има определени мерки по оперативните програми в следващия програмен период да се финансират проекти на морския бранш.

Представителите на морския бранш са оптимисти заради новия министър на транспорта Данаил Папазов, който е добре запознат с проблемите в сектора и е първият ресорен ръководител на това министерство, идващ от морския бранш. „Трябва да използваме момента. Не бива да допуснем сега да има разочарование, защото то ще струва много след време“, категоричен бе бившият зам.-кмет на Бургас Венелин Тодоров.

От страна на бизнеса присъстваше един от най-сериозните инвеститори в сектора в регионален мащаб – Валентин Каравълчев. В бизнес портфолиото му има фирми, които са концесионери на портове и корабособственици. Каравълчев заостри вниманието и върху една от слабостите на пристанищата–тяхната дълбочина на портовете. „Един от проблемите е дълбочината на пристанищата. Когато тя не се поддържа това води до едно изкривяване на пазара. При нас могат да влязат едни малотонажни кораби, които ограничават българския бизнес от прихода на други стоки и съпътстващите бизнеси“, заяви Каравълчев. Според него е нужно да се изменят генералните планове на пристанищата и обособят ясно ангажиментите и задължения на всяка една страна. Каравълчев лансира и интересното предложение – таксите от корабите да отиват в специален фонд, който да служи за развитието на пристанищната инфраструктура и справяне с извънредна ситуации.

„Вървим стъпка по стъпка“, обобщи инициаторът на новия законопроект Павел Маринов. „Първо ще предложим на министъра на транспорта инициативата за нов законопроект, след това ще създадем работна група, в която ще бъдат вкарани представители на НПО-ота. Надявам се до 30 дни да бъде предложен текста на комисията по транспорт. Това означава, че до края на лятото трябва да имаме нов Закон за пристанищата“, обобщи Маринов.