Тесногръдие и елементарно мислене пречат на държавата да облекчи визовия режим

Милен Керемедчиев е дипломат от кариерата. Вторият в листата на ДБГ за Област Бургас маркира, че само с една заповед на министъра на външните работи може да се позволи издаването на петгодишни визи за руските туристи

Ключови думи: Милен Керемедчиев, Движение България на гражданите, Министерство на туризма, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на външните работи, визови режими

-Г-н Керемедчиев, водачът на вашата листа Тома Биков ви определи като човека, който ще движи икономическата програма на Движение България на гражданите и ще работи за разкриването на 10 хил.работни места, но как ще се случи това?

-Това, че Бургас е най-добрият град за живеене в България е прекрасно, но статистиката показва една много тревожна тенденция. Ако през 2008 г. е имало 6100 безработни бургазлии, за 2012 г. те са 21 300 души. Или над 3,5 пъти увеличение на безработицата. Като средната й стойност за Бургас е по-висока от тази за страната, което от своя страна сочи, че „най-добрият град за живеене“ явно има някакви много сериозни проблеми. Първото и най-важно нещо е, че средният и малкият бизнес в Бургас са тотално обезличени. Няма достъп до обществени поръчки и на национално, и на местно ниво. Ако пък случайно недай Боже се спечели една процедура, то плащанията се бавят с месеци, дори с години. През това време този работодател е платил ДДС, платил е заплати за този проект, а накрая фалира и излиза, че е по-добре да не е печелил обществената поръчка.

Ние познаваме добре проблемите на бизнеса и заради това залагаме няколко основни параметри, където смятаме, че може наистина да се възстановят работни места. Една от приоритетните ни мерки е свързана със земеделието. Субсидиите за земеделските производители и арендатори са най-ниските в Европейския съюз. Ако се вземе предвид плащанията в Германия или Франция ще се види, че те са в пъти повече от парите на българските земеделци и фермери. Само с едни целенасочени преговори бихме могли да вдигнем нивото на европейските субсидии към земеделските стопани, които ще имат още по-голям интерес да обработват все повече територии. По този начин и собствениците на земи ще печелят от това, че имат по-добри арендатори. Самите те пък ще наемат все повече хора в селското стопанство, за да могат да покрият по-големите територии. Така че възможността за възвращаемост при инвестициите в земеделска земя са много големи.

На второ място, това е транспортът и логистиката. В Движение България на гражданите смятаме, че Бургас изтърва, но не е загубил напълно възможността да стане логистичен център. Летището бе едно от най-натоварените карго терминали с най-дълъг период слънчеви дни в годината. За съжаление го загубихме. В момента се разчита изцяло на чартърните полети през лятото. Трябва да се работи за завръщането на карго полетите и товарни е огромен защото потенциалът там е огромен. Друга тема е, че състоянието на летището в момента изобщо не е добро. То е с едно от най-грозните лица, които някои друг аеротерминал в страната има. Отговорността затова пада основно върху концесионера, но и на върху местната власт.

Третата и немалка област, в която искаме да работим е туризма. Не говорим за масовостта на туристическия поток, а за предприемане на мерки за удължаване на сезона чрез развиването на различни сегменти като еко и селскитуризъм. Според нас може и много да се работи по визовата политика спрямо страните извън ЕС, с което да се увеличи потока с минимум 30 % на година.

-Ако влезете в изпълнителната власт и станете условно да кажем външен министър, какво ще е първото нещо, което ще направите, за да облекчите този режим?

-Само със заповед на министъра на външните работи, дори без решение на Министерски съвет или парламента, може да бъде разпоредено туристи от страни извън ЕС, които вече веднъж са посетили България да могат да получават петгодишни многократни входни визи за България с право на престой до 180 дни във всяка една календарна година. Това е една мярка, която е изцяло съобразена с европейските и шенгенски критерии. Въвеждайки я ние няма да нарушим нито една директива. Те/б.а.директивите/ казват, че ако има траен интерес на чужденец да посещава съответната държава, то тя може да му издаде до петгодишна многократна входна виза. По този начин Министерството на външните работи ще намали приходите си от издаване на визи. Много по-изгодно е на един турист да го накараш пет пъти да се подреди за виза, пет пъти да плати по 30 евро, които са едни добри приходи за министерството. Но, ако ние издадем на този турист при второто му посещение в посолството една дългосрочна виза, то той ще може в продължителен период да идва когато си поиска в България, няма да има абсолютно никакви визови проблеми, няма да виси на опашки и най-важното няма да усеща трудността да влиза в една страна. Пример в това отношение е САЩ, където се въведе подобна визова политика за България.

-Въпросът тогава е защо това до този момент не е правено?

- Защото Министерство на външните работи е счело, че е много по-лесно да печели, издавайки еднократни визи. Само в посолството ни в Москва се издават по 350-370 хил.визи годишно. Тази сума умножена по 30 евро, образува един сериозен и лесносъбираем приход. Проблемът е това тесногръдо и елементарно виждане. Казва се: „дай да напълним бюджета на министерството“- а не се мисли да се създава визия за развитие на туризма. Далеч по-целесъобразно е да облекчиш визовия режим да очакваш десетократно, да не казвам стократно повече средства влети директно в българската икономика.

Трябва да се търсят възможности за привличане на инвеститори от Арабските страни,но това няма как да се случи, след като страната ни там няма нито едно търговско аташе, категоричен е Керемедчиев

-Има шанс и трябва да се договорят средствата за европейски субсидии защото отново казвам, че българските производители са едни от най-ощетените в ЕС. Определено смятам, че има възможност за предоговаряне на условията. Това, че България и Румъния изостават не означава, че ние трябва да се примиряваме.

-Защо е нужно възстановяването на Кръвния център в Бургас, какъвто е един от акцентите във вашата регионална програма?

-Това е повече от важно и излезе като един от основните ни приоритети. Възстановяването на Кръвния център е една жизненоспасяваща мярка. При всяка една катастрофа или друг тежък инцидент, трябва да се чака линейка да пристигне от Стара Загора до Бургас. Тези часове път може да отнемат човешки живот. Бургазлии са много чувствителни на тази тема и ние ги поддържаме. Не може най-голямата област в България да няма Кръвен център. Друг акцент от програмата ни, който може да звучи малко като закачка към колегите от ГЕРБ, е това за спортните зали. Според нас откриването на големи грандомански зали за 100 млн.лв.е неефикасно. Парите може да се насочат към училищата, където да се направят малки, но добре поддържани спортни зали и игрища. С цялото ми уважение, но в една зала като „Армеец Арена“, която погълна огромни средства на държавния бюджет, виждате колко спортни събития се провеждат. Предимно има концерти, партийни събрания и най-много да има скокове с мотори или демонстративен тенис мач. Реални спортни събития, в които участват деца, не се случват.

-Г-н Керемедчиев, вие познавате много добре икономическата обстановка в страните от Арабския свят. Какви са конкретните мерки, които може да се предприемат, за да се привлекат преки инвестиции?

-Истината е, че вече няколко правителства подред подценяват възможността за сътрудничество с арабските държави. Знаете ли колко търговски представители имаме в региона на Персийския залив? Веднага ще ви отговоря – нула. По какъв начин Министерството на икономиката и Агенцията за насърчаване на инвестициите биха могли да дадат административен капацитет, защото в арабските държави връзката с представител на държавата е най-важна. Арабският инвеститор винаги търси правителството, за да може да получи най-малкото институционална подкрепа за своя проект. Като не го срещне, просто не прави инвестиция на това място. За сметка на това Министерството на икономиката е счело за нужно да прати четири търговски представители в Германия, двама във Франция, двама във Великобритания и т.н. По какъв начин търговският представител в Германия би насърчил немските инвестиции. Германският бизнес знае как да работи в България, ако има някой бизнесмен, който иска да реализира инвестиция тук, последният човек, който ще потърси е търговския представител. Той ще потърси контакт с вече инвестирали в България немски компании. Заради това и правителството трябва да концентрира сили в райони, които не познават страната ни или в такива, които я познават, но не желаят да инвестират. Ето това е стратегията, която трябва да се промени, за да се привлекат нови инвестиции.

-Какво мисли Движение България на гражданите за създаването на Министерство на туризма ?-Това е един много сериозен въпрос. Ние мислим в две направление. Първото не изключваме възможността да има Министерство на туризма, но от друга страна мислим, че Министерство на икономиката, енергетиката и туризма всъщност е Министерство на енергетиката, а министърът е ангажиран 99 % от времето си да проверява електомери, да завива крушки по входове, да се бори с ЕРП-ата, вятърни генератори, слънчеви батерии и какво ли не. На него му остава 1% от времето, в което е министър на икономиката, да не говорим за туризма. Далеч по-удачно е това ведомство да се раздели на Министерство на енергетиката и Министерство на икономиката и туризма.

-Как се стигна до вашето влизане в политиката, не в изпълнителната влас, а в реалния политически живот на страната?

-Въпреки че съм се занимавал 12 години с административни дейности, никога не съм членувал в политическа сила. За първи пъти в 45-годишния си живот съм учредител на партия. Реших да го направя защото Движение България на гражданите има изключително интересния подбор на хора, които имат дългогодишния опит в политическия живот, но им писна от един или друг партийни олигарси. Тези хора се отвратиха от подобен тип поведение и съюзиха с граждани, на които им писна да да ги мачкат. Заедно решиха, че е крайно време да могат да кажат думата си. Подобен е примерът с мен и Тома Биков. И двамата искаме нормални условия и нормални отношения в политиката. Това ни накара да се съберем с всички онези съмишленици, които искат една нормална партия.